Anikrush’s Weblog

На вратата на входа открихме залепена бележка, която приканваше гражданите в събота (12.04) сутринта да излязат навън и да поизчистят болкуците около блока. “Поканата” беше подписана от Общината. Ние, от ап.6, я приехме единодушно.
На другият ден към 10,30, въоръжени с по една ръкавица- Живко с дясна, аз с лява (според ръката с която си служим)и чували за боклук, започнахме почистването.
За два часа успяхме да поизчистим, да напълним един контейнер, да се сдобием с болки в кръста, и да научим нови неща:
- пушачите си изхвърлят фасовете през прозорците и терасата. Докато чистих под една тераса някой си метна отгоре горящия фас.
- фасове трудно се събират с ръкавици.
- мястото за изхвърляне на използвани презервативи е също през терасата (аз мислех, че това се случва само в Студентски град). Открих и един тест за бременност, и не, не погледнах дали е положителен.
- ако не ви се излиза навън да си изхвърлите боклука няма проблем да го метнете през терасата, стига да е в завързана найлонова торбичка или чувал за боклук. Ако под терасата има гъсто обрасли храсти- още по-добре, никoй няма да разбере.
- боклуци се събират само за помощи !?! само ако са хартии, защото за другото няма кой да ти каже браво. Това го научих от кварталната луда (мислейки я за луда ми е по-лесно да преглътна думите и), която загуби интерес към мен щом разбра, че не събирам за помощи и се оплака, че на нея не и дават такива.
- хората обичат да живеят в кочинката, която сами си създават (защо иначе ще си я правят, нали?). От целият блок, освен нас двамата, в почистването се включи само един мъж- с косене на тревата.
- почистване се прави преди тревата да е избуяла, независимо кога са се сетили от общината.
- една част от боклуците трупани през годините са образували нов геоложки пласт, което ги прави доста трудни за почистване.

Сега чакаме поляната, на която водим кучето да си играе, да приеме отново облика си на поляна, за сметка на новообразуваното блато след пролетните дъждове, и да и направим и на нея едно почистване, че ми писна да му вадя боклуци от устата.

Винаги ми е било малко смешно да слушам разговори на майки с малки деца (или както би казал един приятел- “пресни майки”). И преди да ми се обидят майките да уточня кое му е смешното- вечното “ние”. Разбирам, че те са постоянно с децата си и “ние” важи за голяма част от деня им, но някои действия си принадлежат само на децата и когато се включим към тях с “ние” се получават странни изречения извадени от контекста- “ние бяхме цял ден на разходка”, “ние спим слетобяд”- ок, но “ние обичаме да ядем еди-какво-си”, “ние ползваме еди-кои-си памперси”, “ние се наакахме” някак си е смешно. Представям си как майката яде пюренце с лигавник или пълзи с голям памперс.
Както се оказа е лесно да се поддадеш на “ние” говоренето.
Откакто има куче вкъщи хващам Живко разказвайки за Бъко да използва “ние”. И така се стига до комични ситуации като следната:

Живко и Бъко на разходка. Разминават се с друго куче на каишка. Бъко е много дружелюбен и за него куче = игра. Стопанката на другото куче:
- Ох, мъжко ли е кучето, че тя е разгонена…
- Не се притеснявайте, НИЕ сме кастрирани !?!

А “ние” сме кастрирани, защото “ние” сме от приют.

Снощи видях че съм посочена от kanew. Тази сутрин с редовното проверяване на блога на размисли, видях че и тя ме е посочила.

Предупреждавам, че няма да мога да си наложа грниците от 3 книги:

- посочете последните три книги, които сте прочели

- посочете последните три книги, които сте купили

- посочете три книги, които бихте прочели отново

Последните книги, които съм прочела:
Напоследък предпочитам разкази. Чета основно в автобусите пътувайки към и от работа, и разказите са много подходящи, за да не се налага шефката да ме хваща с книжка в ръка, дочитайки си нещо, вместо да работя.
1.О’Хенри и “Дългият път”- много обичам разказвачи като О’Хенри, особено, когато не изпитвам нужда да разсъждавам дъълго върху всяко прочетено изречение. И в същото време е пълно с изречения, които с удоволствие си препрочитам, за да се насладя на описанието. Историите са доста често с неочакван край и те оставят с усмивка на устата.
2.пак разкази- Георги Григоров и “Как да не ти се живее”- сдобих се случайно с тази книга, но за това ще пиша в “книги, които сте си купили” частта. Оказа се, че разказите са автобиографични, че авторът е на възраст и е бил министър на строителството по времето на Тодор Живков и какъв ли още не, живял е на много места из България и разказва с умиление за тях, за прекрасната ни природа и богатства, за хората с които е работил, за работата си, за важните обекти, които са му минали през главата и т.н. Мога да кажа, че ми хареса и книгата, и авторът- не знам дали толкова като автор или като човек. Хареса ми, че в редовете и нямаше нито озлобение, нито въздишки по миналото. Хареса ми, че е оптимист, че открива радостта от живота във всичко- от намерените успешни решения на възникнали проблеми в работата до цъфналото мушкато и здравецът на терасата (може би защото ние телетата сме такива). Не смея да я препоръчвам, защото много хора реагират с предубеждение спрямо истории от “онова” време. Все едно слушах разкази от дядо, и тъй като четенето на тази книга съвпадна с болестта и смъртта на дядо, ми подейства доста емоционално. Във всеки от разказите научавах някой интересен факт- от това как се товари кораб до отговорът на въпроса “защо Тодор Живков е наградил Маркес”- е как? защото го е прочел
Не съм сигурна коя е точно третата книга назад във времето, но от последните 5,6 ще спомена:
3.”Прекрасният нов свят”- Олдъс Хъксли - случи се заради списъкът на Живко с антиутопии, който си е разпечатал и изпълнява/изчита точка по точка Дълго време в главата ми се появяваха препратки към алфа, бета, гама… класификацията.

Иска ми се тук да спомена и книгите, които са със статут “започнати”. Това най-често са книгите, които четем заедно с Живко. Ако не сте открили удоволствието от груповото четене на глас- горещо препоръчвам. Защо? Ще трябва да напиша някой път. А книгите, които четем заедно са “Татко мумин и морето” на Туве Янсон (не се смейте, детските книги са винаги на мода у нас), “Художникът” на Уилям Уортън.

Последните книги, които съм купувала:

Първо ще опиша как купувам книги:
-автори, които харесвам и купувам всичко издадено на български- примери: Чък Паланюк, Стайнбек, Туве Янсон…
-книги, които смятам за ценни- Имам си ненаписан списък с книги, които бих искала да имам, но не бързам да чета (някои съм ги чела), и си го изпълнявам когато имам възможност. Когато започнах да работя си бях обещала от всяка заплата да си купувам по един албум с репродукции, ентусиазирано започнах с Гигер и до там, после все не оставаха пари.
- съвременни български автори- защото обичам да се чувствам откривател, защото трябва да се поощрява издаването им, защото има много добри попадения. Примери: Алек Попов, Радослав Парушев, Георги Господинов, Ваня Щерева…
-понякога разглеждайки попадам на някоя книга, която ме грабва с корицата си. Не трябва да е така, но за мен има значение как изглежда книгата. И всичко е важно- дизайнът на корицата, цветът и структурата на страниците, шрифтът, миризмата на хартия и мастило, звукът при отваряне. Луда съм знам.
-понякога купувам книга заради прочетена рецензия за нея. Тук влизат и книгите препоръчани от приятели (с доказано близък до моят вкус) и не само. Така например мисля да потърся препоръчаната от размисли- “Платон и птицечовката”. По този начин си харесах и последната купена от мен книга:
1. “Лайла”, Робърт Пърсиг- за нея почетох в блога на stoedin

2. са книгите под номер 1 и 2 от “последно прочетените”. За О’Хенри- никога не е късно да си купиш негова книга. А разказите на Георги Григоров харесах по корица и заглавие. Как да не си купиш книга, която се казва “Как да не ти се живее”, оранжево-бяла е и на корицата има прекрасни, графични глухарчета (или за мен поне са глухарчета)
3. Последният албум с репродукции, които съм купувала е на Шиле (по желание на Живко)

Книги, които бих чела отново:

Хм, поне за мен това не може да бъде планирано. Всичко зависи от моментното настроение. Единствената книга, за която мога на 100% да кажа, че ще чета отново и отново е “Малкият принц”.

Най-лесно ми е да препрочитам детски книги, за това тук ще напиша любимите ми детски книжки:
“Малкият принц” (ако може да се нарече детска книга) е извън всяка класация.
- “Приказка без край” , Михаел Енде
- “Романи за деца”- Ерих Кестнер
- “В края на ноември”- Туве Янсон

Оказа се доста трудно това с посочването на други блогове. Блоговете, в които съм активен четящ са вече посочени, а тези в които чета анонимно би било странно да посоча.
И така:
-stoedin- заради “Лайла” предполагам, че има и други интересни предложения
-molif- беше се притеснила, че само тя е книжен плъх и предизвика много хора да пуснат списъци с книги
-jivko- не че не знам какво си купува и чете, но искам да го предизвикам да го напише

Снощи телевизорът беше включен. Срам ме е, но не за това искам да пиша. Случи се нещо странно.
Първо “Форт Бояр”, после дават реклама-очаквайте “Разкази от криптата”. Някъде по това време сериозно се усъмних коя година сме. Притеснението ми се засили след новината “първокласниците тръгват на училище на 6 години”. Споделих с Живко за споходилото ме чувство, че съм се върнала назад във времето и му изброявам причините. Той добави “…и комунистите са на власт…”

И тъй като телевизорът винаги ми е бил съмнителна машинка, мисля че той е виновен до доказване на противното.

Една съботна разходка в чест на Първа пролет. Какво по подходящо място от Беленташ. И тъй като до там се стига с кола, а ние все пак бяхме тръгнали на разходка (с вторична цел да изморим Бъко), решихме да отидем до “вулкана”. Незнам дали някога наистина е било вулкан, но си има стени и кратер, който е запълнен и прилича на една много сенчеста полянка (заради стените). А пътя до там беше наистина пролетен- присъстващото все повече в пейзажа зелено(за моя радост), поляните, звуците от стада кози и овце, рекичката, родопските махали с повече или по-малко запазени каменни къщи, и естествено- слънцето, пролетното, което е достатъчно слабо, за да му се радваш, че те напича и достатъчно силно да хванеш тен.
Прав е бил Хайтов, като е казал, че Родопите е планина на поети и писатели. Има нещо изключително поетично в родопския пейзаж, което дори моята скарана с поезията душа усеща.

Махала Ряката от птичи поглед

Вече сме долу

Belentash-Haidutashi-Riakata - Widget powered by: EveryTrail

Още първият път като чух рекламата на “Стани богат” си казах “колко вулгарно”. Те като са най-богатите българи защо трябва да играят, за да помогнат на децата. Ако толкова искат да помогнат имат възможност и без да ги дават по телевизията. Снощи обаче видях рекламата и бях потресена колко нагли могат да са хората. Те не само са “най-богатите хора в България”, но между тях са имена като Евгения Банева (отговорна за Иракли), Христо Ковачки (Рила). Освен с пари могат да помогнат на децата и като им оставят малко небетонирана природа… например… само предлагам.

“В събота, 15 март, от 13.00 ч. граждани от Варна, Пазарджик, Пловдив, София, Шумен, Карлово, Казанлък, Стара Загора, Велико Търново и Силистра ще нарисуват своята Рила, такава каквато искат тя да остане – чиста и непокътната. Инициативата е по повод на продължаващото незаконно строителство на подготвителната инфраструктура за големия ски курорт „Супер Паничище” в северната част на Рила над гр. Сапарева баня. Според предварителна информация до дни с хеликоптер започва поставянето на пилони за лифта от хижа Пионерска до хижа Рилски езера. Лифтът навлиза на територията на национален парк „Рила” и се строи без разрешително за концесия….” Целият текст

Снощи (8-ми март) попаднах случайно на презентация. “Случайно”, не защото не бих отишла, а защото не знаех, че има. Обадих се на родителите ми, че ще пътуваме към Карлово и баща ми каза:”Хайде да ви водя да се подписваме за Рила”. Оказа се, че има и презентация плюс дискусия за случващото се в Рила- незаконната сеч за писти, строежа на лифтове.

Накратко споменавам с какво впечатление останах от двете момичета водещи срещата (Вера Петканчин, Граждани за Рила и Цвета Христова, коалиция „За да остане природа в България”).  Ако искам да приобщавам хората към определена кауза бих избрала точно такива хора- умели презентатори, информирани, заразяващи с ентусиазъм, справиха се както с провокатора от атака, така и с опита за лекция на шантавия професор, и с опитите за изместване на темата, и съм убедена, че и двамата споменати, както и всички присъстващи си тръгнаха доволни от срещата.

Моите лични изводи от срещата са:

-Само от нас, гражданите на България, зависи в каква държава ще живеем, дали ще се спазват законите и дали интересите на единици ще са с приоритет. Това се доказа с протестите за Странджа. Кога станахме член на ЕС, кога започнахме да разчитаме, че все той ще ни оправя. Нас все някой друг трябва да ни оправя. Какво може да се направи от вън? Да наложат глоба на държавата. Да ама тази глоба минстерствата и министрите няма да си я извадят от джобовете, да ги заболи. Тази глоба ще си я платим пак ние- данъкоплатците. И ще си я заслужаваме защото всеки е виновен с бездействието си.

-Срещите са полезни- раждат се интересни идеи, взаимо се заразявате с ентусиазъм и вяра. Смятам да намеря групата в Пловдив и да се включа с каквото мога. За 22 март се предвижда еко фестивал в Баня старинна и почистване. При повече информация ще пиша подробно.

-Не всеки може да бъде водач. Това не означава, че не може да помогне. Най-важното е да те интересува какво се случва, да си информиран, винаги можеш да помогнеш поне с присъствие.

Аз знам какво става над Паничище, защото последния месец и половина 4 от 6 съботи и недели сме в онзи район. Огромни машини са струпани на паркинга над х.Пионерска, има кофраж за основи на лифтова станция, пътя се оправя, в което само за себе си няма лошо, НО и разширява. Всичко това е незаконно. Само за 2,3 седмици се появи нова писта:

Тези дървета бяха живи средата на февруари.

Още миналата година имаше моторни шейни въпреки забраната:

Но тази година бизнесът се е разрастнал, шейните са се размножили, всякакви видове, открити, закрити, по-малки, по-големи, бръмчат навсякъде, засипват те със сняг, оставят миризма на изгорели газове след себе си. А ти си мислиш, че отиваш на планина, на тишина и спокойствие, да дишаш чист въздух и да си пречистваш дробовете, така ли? Ха! “Бегай газим” И ти бягаш.

Не стигат шейните ами постоянно минава и рактрака, който заема целият път (направен от него при многото минавания) и на теб ти остава да се хвърлиш в някоя преспа, за да не те помете.

Основната група клиенти май са скиори и сноубордисти, чакат на групи на паркинга над х.Пионерска за следващия курс на рактрака:

Каки с ботушки на токчета, с развята от вятъра коса (явно ползват wash&go), придобили тен на ледено блокче се люлеят зад снежните мотористи.

На 1-ви и 2-ри март се оказа, че е имало някаква фотографска сбирка. Вървим си по пътя надолу към Пионерска, времето беше приказка, слънце, ясно, снегът проскърцва, а фотографите ги свалят с рактрака.

Докато има клиени за всички тези услуги на Рилските езера няма да е същото . А планината е по-хубава ако се качиш пеша. Въздухът е чист не само защото си се качил над 2000м, а защото няма моторни превозни средства. Бобецът на хижата е по-вкусен ако си се изпотил по баира. И сънят ти е по-сладък и не чуваш похъркванията в общата стая ако си вървял 4,5,6… часа през деня.

Ако си бил на Рилските езера, кажи ми честно можеш ли да си представиш там да има 10 000 човека? Дали ще е същото? И дали тогава ще си струва да си там?

www.ZaZemiata.org
www.ForTheNature.org

Така ми се псува…ама не мога. Не съм се научила. И бира ми се пие…ама е още 3 часа слетобяд и съм на работа.
Писна ми разни олигомутри да влизат в стаята ми, за да гледат какво съм направила по техния проект, и да не поздравяват. Не могат да кажат едно “добър ден”, но иначе съм “миличка”. Пфу. Каква “миличка” съм им аз. На 28 години съм, върша им работа която е висококвалифицирана, имам познания и умения, от които зависи видът и качеството на продукта, за който плащат, реагирам адекватно. Обаче дали някой чува какво говоря? Не естествено, те “миличките” трябва да мълчат и да изпълняват. Пък аз съм седнала да се тръшкам за малко уважение, изразяващо се в “добър ден” и “довиждане”. Какво се иска, за да го получиш? Подходящ външен вид? Подходящо поведение с клиентите? Е вярно, че аз се обличам спортно, цветно, не нося грим, прическа. Явно това не е подходящият вид. А кой е тогава? На чалга певица, буйни къдри, вечерен грим, тен тип “малко заспах в солариума”, демек (обичам я тази дума) да имаш вид на “жена”. А кое е подходящото поведение тогава? Явно не е моето, не може просто така да си вършиш работата, с професионално самочувствие и да се опитваш да не ти проличи колко са ти антипатични някои типове с тяхното неомутренско поведение. Неее. Трябва да си маааазен, да се смееш изкуствено на всяка тяхна глупост, да заемеш мястото, на което те поставят с поведението си. Докато им се предлага такова отношение на този тип “клиенти”, тези “клиенти” никога няма да разберат, че не ти зависиш от тяхната милост, а те ще получат качеството, което заслужават. И когато идват и си плащат за професионално и качествено обслужване, ще се научат да не се държат като в кръчмата на село, защото аз не съм барманката Пена и обръщението “миличка” не ме кара да се изчервявам с гордост.
А дали това ще се случи или аз ще си умра като работник-мечтател времето ще покаже.