Барселона ми беше стара мечта и най-желаното място да посетя.
Ще започна с това, че след като съм била там все още е едно от най-желаните за посещение места.
Това ми беше и първата организирана екскурзия (не мисля да повтарям за сега), на която съм се записала сама и по мое желание.
Част от екскурзията бяха и еднодневни Венеция и Флоренция, но основната причина да я избера бяха четирите свободни дена в Барселона и минаване през Фигерас и театъра музей на Салвадор Дали.
Тази екскурзия е от каталога на Руал Травел и се води почивка Барселона-Коста брава. От самата фирма съм доволна, получаваш това, за което си плащаш. Единствено автобуса беше с малко разстояние между седалките, което си е проблем при 24 часово пътуване. На връщане получихме бонус- разходка в Монако. Екскурзоводките бяха много мили и симпатични.
В случая единственото неудобство, ако целта е Барселона, е че нощувките не са в Барселона, а в едно курортно градче- Бланес.
Пътуването до Барселона е с влак за около един час. Изгодно е да се купи билет за 10 пътувания „T10”, който може да се използва от повече от един човек. Например ако сте двама в едната посока използвате 2 от 10-те пътувания.
Влакът има спирка „площад Каталуня” (Placa de Catalunya), която е добра отправна точка за разглеждане на града.
Тук има нещо като информационен център, от който получавате карта със забележителностите, можете да си купите билети за туристическите автобуси, или промоционални билети за част от забележителностите.
От площад Каталуня тръгват и туристическите автобуси по двата основни маршрута- червен и син.
Туристическите автобуси (TMB) - естествено, за да се усети един град най-добре е да използвате градския транспорт или да вървите пеша. Но ако нямате много време, а искате да посетите много места, туристическите автобуси са добър избор. Те се движат по три маршрута и имат определени спирки, на които можете да слезете и след като разгледате да се качите на следващия автобус. Вторият етаж на автобусите е открит. Докато пътувате през града, екскурзовод разказва за забележителностите на няколко езика. Английският най-често е трудно разбираем, примесен с много испански думи. Цената за еднодневен билет е 19 евро, а за двудневен 23 евро. С билетите получавате книжка с талони за отстъпки.
Articket BCN- билетите струват 20 евро и с тях могат да се посетят 7 обекта – Museu Nacional d’Art de Catalunya (MNAC), the Museu d’Art Contemporani de Barcelona (MACBA), Fundació Joan Miró, Fundació Antoni Tàpies, the Centre de Cultura Contemporània de Barcelona (CCCB), Fundació Caixa Catalunya and the Museu Picasso. Освен че articket-ите спестяват пари ако сте решили да посетите поне 5-6 от тези места, с тях не се налага да чакате на опашките, които са пред касите за купуване на билети.
Барселона е прекрасен град, със зеленина, паркове, крайбрежна част, места за пешеходци. Може би климатът (горещо и влажно) е научил хората да си ценят зелените площи. Дори трамваите се плъзгат по зелени възглавници, всяка възможност за зеленина е използвана.
Температурите със сигурност оказват влияние върху видът на града. Тесните улички в по-старите квартали са потънали в дебела сянка. Жилищните сгради са с тенти по терасите, които за мое учудване са еднакви по всички тераси на една и съща сграда. Оказа се, че вървят в комплект с апартаментите.
Градът е разположен между два хълма, които са превърнати в паркове. На единият- Montjuic, се намират и няколко туристически обекта като музеят на Миро (Fundació Joan Miró), Испанското село (El Poble Espanyol), Музеят за национално изкуство на Каталуня (MNAC), който ме впечатли с организацията на пространството в една стара сграда. Сградата живее в два различни свята – фасада на дворец и вътрешност на модерно проектиран и изпълнен музей, с много мисъл за достъпност на средата.
На този хълм се намира и огромен спортен комплекс със стадион и закрит плувен басейн.
Барселона е сравнително млад град и ако ви е интересно може да се нагледате на модерни сгради и интересно решени паркове. Прекрасно съжителстват стари сгради до съвременни.
В Барселона има много музеи и галерии за съвременно изкуство, включително музеите на Миро и Пикасо.
От музеят на Миро има невероятна гледка към града. А в самият музей се забавлявахме толкова, че имах чувството, че ще ни изгонят. Опитвали ли сте се някога да гледате абстрактна картина и да се опитате да познаете името, след което да се приближите до надписите и да избухнете в смях. При натрупване на информация грешките намаляват. Ако картината е на Миро 80% в заглавието има една от следните думи- жена, птичка, звезда.
Музеят на Пикасо се намира в стара къща, на тясна уличка. Малко се полутахме докато го намерим, за което помогнаха опитите да разберем обясненията на един дядо на испански. Ако не харесвате картините на Пикасо отидете в музея. Има много картини, които са преди кубистичния му период. Пикасо може да рисува! 
Аз харесвам малко повече Пикасо след като видях на живо серията му импровизации върху “Менините” на Веласкес.
Има тротоарна плочка, дизайн на Гауди, която маркира пътя на модернизма.
И като споменах Гауди… Барселона е белязана от Гауди. Част от главните туристически обекти са катедралата Sagrada Família, паркът Güell, къщите Casa Mila (La Pedrera) и Casa Batlló.
Входът за катедралата е 8 euro. Не си мислете, че няма какво да се види вътре, защото е в строеж. Първо с билет получавате възможност да разгледате отблизо камените фигури по фасадата, а в подземието има голяма изложба посветена на строежа на катедралата, вижда се и ателието на хората, които продължават да работят по нея. Туристите могат да платят допълнително, за да се качат на кула и да погледнат от високо. Това обаче е свързано с чакане на дъъълга опашка, по която има табели “От тук ви остават още … минути”.
В Ла Педрера се е настанила банка (и доколкото разбрах я притежава). За туристите има запазен един апартамент (истински лабиринт от стаи и коридори), таванът и покривът. За да се стигне до апартамента-музей се минава по стълбище, чиито стени и таван се свързват с плавни криви, няма остри ръбове. Чувството наистина е като да се намираш във вътрешността на нещо органично. Абажурът във фоайето пък прилича на глава на муха (или поне моята асоциация е такава).
Паркът Гюел не е типичен парк, нито според моите представи за парк, нито според замисълът на Гауди. Трябвало е да бъде луксозен квартал с еднофамилни къщи, разположени в парк. Идеята се е провалила, защото не е имало желаещи да инвестират в къщите!!! За разлика от моята представа за парк, в този нямаше много сянка, а се случи да го разглеждаме в обедните часове. Сенчести места се предоставят не от растителността, а от създадените от Гауди конструкции, приличащи на декор за “Семейство Флинстоун”. Тези места се използваха основно от художници, музиканти и продавачи на всякакви боклуци, а туристите обикаляха въпреки жегата. “Може ли да се отместите, за да се снимам” е една от най-честите реплики покрай стълбището с известния гущер. НЕ, НЕ МОЖЕ! АЗ СЪМ ТУК, ЗА ДА ГЛЕДАМ!
Храната. За любителите на риба Барселона е рай. Дори в хотела в Бланес на шведската маса за вечеря имаше много риба, салати с миди, раци и скариди. Задължителното ястие за опитване е паелята. Според екскурзоводката ни колкото е по-мръсен един ресторант в Испания, толкова е по-посещаван и съответно по-добър. Просто след клиентите всички отпадъци от масата се изхвърлят на пода. Така нивото на храна по пода подсказва, че тук са се хранили много хора и ресторанта е предпочитан.
Изобщо испанците не се впечатляват от това, че е мръсно. В метрото е често срещана гледка хора насядали по пода. Децата се търкалят по улиците и площадите без това да тревожи майките им. Хората са спокойни, не бързат, наслаждават се на живота без излишни нерви. Може би се дължи на климата. В Барселона разбрах значението на “лепкав” въздух. Дори светофарите им стоят в едно положение по мнооого време… Maniana
Чувам от много приятели и познати: „Другото лято сме на море в Гърция или Турция”. Аз все още не се отказвам от нашето си море. Поне не и докато съществуват места като Дуранкулак, Тюленово, Камен бряг, Каваците и Смокиня, Силистар (не смея да включа Иракли в списъка).
