Създаването на категория „На друга тема” се случи, защото много ми се прииска да споделя едни български автори, които открих за себе си.
Та това е- напоследък съм на български автори. А авторите са основно трима и нямам думи да опиша с каква наслада ги чета:
Георги Господинов- Достатъчно показателно е, че вече съм купувала „Естествен роман” поне три пъти- за мен и за подаръци. Единственото ми недоволство, след като го открих, беше малкото количество книги с неговото име в книжарниците, а и част от тях са стихосбирки, включително и новата „Балади и разпади. Не обичам да чета поезия и не съм си купувала(извън задължителните учебни). А толкова ми се чете Георги Господинов. Остава ми само да препрочитам „Естествен роман” и „И други истории” , за да се радвам на красиво подредените думи.
Георги Господинов участва и в интересни проекти като „Аз живях социализма”, и пак по същата тема „Инвентарна книга на социализма”. Имам ги в библиотеката си, също съм ги купувала и за подарък.
Като се замисля май Георги Господинов ще е първият мъж, заради който ще си купя да чета поезия 
Алек Попов- този човек има шантаво въображение, перверзно, иронично… най-невероятните истории с неочакван край. „Ниво за напреднали” започнах да я чета на глас на Живко. Аз не мога да псувам, имам проблем и с изговаряне на разни „мръсни” думи. Първите разкази бяха добро лечение за това. Малко ме изненада, защото първото, което бях чела от Алек Попов бяха есетата от „Спътник на радикалния мислител”. „Черната кутия” прочетох на един дъх по пътя София-Белград. Прилошава ми като чета в рейс, нищо още малко само… „Мисия Лондон” водих на море. Сега ме чака „Митология на прехода” и нямам търпение.
Радослав Парушев- една приятелка четеше „Никоганебъдинещастен”, зачете на глас „Сюблимно”. След това знаех, че ще чета Радослав Парушев. Толкова добър разказвач е, че понякога не усещаш как всъщност разказа няма ясен сюжет, нищо не се случва. Обаче продължаваш да четеш заради начина, по който описва и съчетава думите. Оказа се, че и на живо е също толкова завладяващ разказвач (за разлика от Богдан Русев)- „Лига на разказвачите”, клуб „Грамофон”.
Много е хубаво, че има млади български автори, които има какво да кажат, правят го добре и младите хора ги четат. Дано един ден да се изучават в училище.
