Пред снимка със заглавие „Ферма за скариди”.
Майка към сина си (убедително):
-А това е солник. Солта се извлича от солената вода……
Защо хората не четат какво гледат? Образователно е. Това, което на жената и се е сторило като сол се оказа пяна, която се получава при аериране на водата.
Пред снимка на леден блок откъснат от Антарктика.
- Мамо, мамо, айсберг.
- Да, като този, в който се е блъснал „Титаник”.
- А те защо не са го видели?
- Ами всички са били пияни.
Живко ми го разказа. Звучи като виц.
Пред снимката на Рио де Жанейро.
Между две момичета:
-Много ми се ходи в Аржентина.
Момче към приятелката си:
-Е, Бразилия, Испания все едно.
Снимка на кланица в Индия.
Жена:
-Уууу, колко е мръсно, на земята, мухи, жега…
Мъж:
-Даа изобщо не прилича на това, което купуваш от магазина.
Жената:
-Не ми се мисли.
Друг мъж:
-По добре да не се замисляш, че то какво ще ядеш…
Изобщо не е по-добре. Мислете!
Направи ми впечатление, че малко хора се застояваха да четат текстовете под снимките. А те са наистина важни. Без тях това са просто едни много красиви снимки. А може да се окаже че красивите цветове на водата са се получили например от изтичане при златодобив. Или прекрасните зелени кръгове сред пустинята на Йордания са пагубни за почвата и водата в района. Ако не четете няма да разберете с колко е намалял броят на китовете, за опитите да се запазят слоновете, за изсечените гори и последиците от това, какъв процент са хората живеещи под прага на бедност и с колко труд се отглежда всичко онова, което ние получаваме наготово от магазините без да се замисляме от къде идва и дали произвелите го хора имат какво да ядат.
Снимки на Ян Артюс-Бертран може са разгледате на сайта му.
