Anikrush’s Weblog

Момченце и момиченце пред снимка на фламингота:

Момиченцето:

- Колко много цветя

Момченцето:

-Какви цветя? Това са щрауси.

Обичам Пловдив. Винаги съм искала да живея там и съм се чувствала добре в Пловдив. В този град има атмосфера, времето тече по-бавно, хората са по-спокойни, има едно бохемско настроение. Имаше преди година-две една статия в Капитал Light за Пловдив, която успя да ме разплаче, защото го описа точно така, както аз усещам моят Пловдив и защото преди време ми липсваше още повече.

Любими места:

И сега ми липсват любимите места и събития, и е тооолкова хубаво когато ги посещавам събота и неделя- Градската градина с пеещия фонтан, копчетата, Стария град, клуб Петното, сладкарница Скалата, Орфей с големите чаши с натурален сок, Альоша, Гребната база, кучешките разходки в Тракия с Ружа, запиванията в Найлона, Пожарната или Red eye, Сцена на кръстопът, Кукленият театър, Международния фестивал за народно танцово изкуство, Античният театър, Нощ на галериите и музеите, Hand made day,…

По стечение на обстоятелствата (наречено „мъж”) живея в София. В началото не ми харесваше. Сега самата София продължава да не ми харесва- мръсна и изнервена, обаче ми харесва живота ми тук. Знам, че това си зависи от мен- да си го направя, така че да ми харесва. Открих предимствата на София и се възползвам от тях почти пълноценно- театри, концерти, изложби, разнообразие от места за спорт и развлечения. Вече си имам любими места и маршрути за разходка- бира с приятели в Лодки, съботни разходки в Борисовата свързани с четене на книжка, каране на колело в Борисовата, като цяло Борисовата :), магазин Слънчоглед, няколко книжарници, разходка по Графа, Галерията за чуждестранно изкуство, магазини като Алпи, Стената, Намасте, вегетарианския ресторант Dream House, чай във Vegi House, европейско кино и кино фестивали, ….

Приятелите:

Голяма част от приятелите, с които се виждам в София са приятели от Пловдив, преместили се по различни причини- работа, университет, любов. Много ще ми липсват ако се върна в Пловдив. Не, че не ми липсват приятелите, които са в Пловдив и с които се виждаме само събота и неделя, и то не всяка. Но в момента съм свикнала така и много биха ми липсвали „четвъртъчните” вечери у Надя и Жоро, наргиле у Мими и Иво, бирите в Лодки, китарните вечери, тематичните партита у нас, вечерите с Гери и Андрей.

Ако се приберем в Пловдив ще си изградим нови традиции.

Работата:

В тази категория печели София. Все пак това е причината да сме тук. Работа има, по-добре платена от Пловдив, по-голям избор и възможност за развитие.

А едно предложение за работа в Пловдив доведе до появата на целият този текст и размишления. Проблемът е, че ако започнеш работа в Пловдив и по някое време се окаже, че не е това, което си очаквал или поради някаква причина не ти харесва, няма много възможности за смяна. Или трябва да си много сигурен, че искаш точно тази работа, или да си много сигурен, че ти се живее в Пловдив на всяка цена.

Жилище:

Това е най-големият плюс на Пловдив. Имам си прекрасен апартамент на хубаво място в близост до Альоша и Гребната база. Мога да направя с него каквото искам без да питам, мога да го обзаведа според моят вкус и мечти.

В София живея под наем със съквартиранти. Апартамента е обзаведен. В началото ми хареса, но сега все повече ме дразни, че не мога да променя нищо без разрешението на хазайката. Това не може да продължава много дълго. Ако останем в София решението е едно- да се изнесем в друг апартамент, празен, и да сме сами, без съквартиранти. Така обаче ще плащаме наем 400-500 лв. В момента няма вариант да си купим апартамент. Разглеждам постоянно обявите и се ядосвам. Много пари, което означава изплащане на заем поне 20 години за някакви абсолютни боклуци- некачествено ново строителство, кутийки за стаи, лоша инфраструктура, нереална квадратура заради общите части. Много рядко излизат добри оферти. Поне такива са моите наблюдения.

Равносметката е, че каквото и да избера ще спечеля и загубя, и в двата случая.

В София живея с мисълта, че е временно и още известно време мога да поддържам тази версия ако за сега реша да не се местя. Но времето си минава и по някое време временното ще се превърне в постоянно, и тогава ще трябва да се заема с решаване на проблемът „жилище”. Т.е. изборът София за сега не е окончателен и мога да го променя когато искам (или поне така се заблуждавам).

Изборът Пловдив е малко по-окончателен. Едва ли ще ми се идва пак към София ако се устроя в Пловдив, създам мечтаното жилище, изградя нови навици и т.н.

Ще ме заболи главата от мислене и накрая ще взема решението импулсивно

(а и решението не е само мое)

Направих си кафе, капнах му Baileys за разкош и смятам да разпускам вече, достатъчно си счупих мозъка за днес. Саморазпуснах се от работа(е докато не се е появило нещо спешно). Сложих слушалките и си пуснах Tool… и ми дойде настроение да пиша за концерта в Белград.

Проверка на датите в сайта на Tool, естествено някак бяха пропуснали София (това предполагам си зависи от нашите организатори)-> 05.09.07 в Белград; 07.09.07 в Истанбул. Веднага си представих как ще си направя през почивните дни една отдавна желана, мини екскурзия до Истанбул, която ще е съчетана с мечтания концерт. В България билети можеха да се закупят от магазините на Германос. Обаче продаваха само за Белград, не и за Истанбул. Това все пак нямаше значение, трябваше на 7-ми и 8-ми да съм в България и така ми отпадна екскурзията.

И започна едно тичане за билети. Харесахме транспорт- Eurolines, бяха удобни като часове за отиване и връщане. Намерих офис на posoka.com сравнително близо до работа. Ходих два пъти докато се сдобия с билети. Явно след 18 часа офисът на автобусната компания не работи, а трябваше да се запазят местата (ако има). За билети за концерта също ходих два пъти + две телефонни обаждания. 1) разговор дали има билети преди да си купя билети за автобус; 2) в магазина- не им работи системата, не могат да ми продадат билети; 3) разговор по телефона дали са си оправили системата; 4) отново в магазина- ако може да изчакам, разходка в сити центъра и пак в магазина; 5) имах билети.

Пътуването София- Белград е 6-7 часа, зависи колко време ще отнеме минаването на границата.

В Белград автобусите спират на автогарата близо до централната ЖП гара, на 15 мин. пеша от центъра.

Бяхме резервирали хостел. Изборът е голям. Нощувка в хостел в Белград е около 10-12 Е за легло в обща стая.

За ориентиране в града ми помогна предварително разпечатана карта с отбелязана зала „Пионер”- мястото на концерта.

Белград е приятно място, чувстваш се като у дома Позната архитектура, табели, които разбираш, разговори на българо-сръбски, цените като у нас. Падна голямо смятане- 1 лев ~ 40 динара.

Имахме един следобед за разходка. Видяхме главната и се разходихме в Калемегдан- намира се на вливането на р.Сава в р.Дунав. Красиво е.

Концертът беше с начален час 21.00, ние бяхме пред залата в 20.00. И започна едно влизане. В 21.20 се чу музика. Тълпата полудя. Успяхме да влезем още 15-20 минути по-късно. Изпуснах 20 минути от концерта заради лошата сръбска организация. Накрая пускаха без дори да проверяват. На излизане разбрахме защо е ставало толкова бавно- на входа имаше купища монети, видяхме и стотинки

Влезнала в залата забравих за всичко. TOOL НА ЖИВО! Музиката им съпроводена с въздействащо мултимедийно шоу. Нямам дарба да пиша, за да пресъздам как се чувствах. Всеки бил на концерт на любима група знае. А когато това е Tool…