Anikrush’s Weblog

Не мога да разбера хората, които се вторачват в някакъв свой дефект(според тях) и той става център на тяхното недоволство, първоизточник на всичките им проблеми. Мечтаят за пластична хирургическа намеса и смятат, че след това ще са по-съвършени и естествено по-щастливи. Чичо доктор ще реши проблемите им с един замах на скалпела. Пластичните хирурзи са съвременните феи, а скалпелът е тяхната вълшебна пръчица. Къде отиде естествения първосигнален страх от операции, инжекции и др. болезнени манипулации? От кога е по-важно носът ти да е чип и гърдите големи пред физическата БОЛКА?

Аз обичам своите дефекти. Те ме правят различна от другите, а аз обичам да се чувствам различна, харесвам шарените хора.

1. Късогледа съм- нося очила само на работа, когато съм пред компютъра, гледам телевизия, на кино, театър. В другите случаи не виждам ясно Прекрасно е! Въображението ми работи на max. Във всеки силует, дърво, камък, стена и изобщо навсякъде около мен мога да намирам фигури и форми. Естествено има недостатъци- в кварталните магазини трябва да знам точно какво да си поискам, ако трябва да избирам от продуктите наредени зад щанда започва задаване на въпроси и стига до изнервяне на продавача; не виждам от далече(особено вечер) номерата на маршрутките и т.н.

2. Зъби- е криви са. Челюстта ми е малка за размера или броя на зъбите ми. Резултатът- имам си 2 кучешки пораснали над останалите. Това са вампирските ми зъби Трябваше като малка да нося скоби, имах скоби, но не ги носих. Явно съм се притеснявала повече от скобите, отколкото от зъбите си. Сега зъболекарката ми предлага да ги оправи, ама аз няма да съм същата без тях. Те правят усмивката ми специфична. Недостатъкът е, че са трудни за чистене като не са подредени между другите ми зъби.

3. Левичар съм. Не знам дали е дефект. Аз си живея нормално и пишейки/рисувайки с лява ръка. Недостатък- случва се да размажа написаното/нарисуваното ако не внимавам.

4.Кльощава съм- преди известно време много се депресирах от реакциите на хората. Все ще се намери някой „приятел” който ще възкликне като се видим: ”Олеее колко си отслабнала”, и започва едно обясняване: „ама не бе, не съм, …”. Ставаше ми неприятно защото си превеждах репликата като: „изглеждаш зле, болна ли си…”. Сега като пораснах и поумнях не се вързвам и си имам готови любими реплики на такива: „К’во да правиш- глисти” или „Дааа, тази последната диета е много добра, има ефект”. Чувствам се добре с килограмите си, леко ми е, обичам да се движа. Да видите как тичам по планините с кльощавите си крака и задник, така че разни трениращи, мускулести мъже ми дишат праха и мрънкат като лигли. Недостатъкът е, че лицето ми е слабо и много ми личи ако ми е лошо или съм болна.

5. Имам говорен дефект – не мога да казвам “р”. Но не го произнасям като “л”, т.е. при мен не минава номера “Кажи обичам Райна като мед”. Произнасям “р”-то глухо, с тракане на зъби. Ако искам мога да произнасям и гърлено френско “р”, това когато искам да наблегна на “р”-то, защото както вече споменах ми се получава глухо и не се чува много като звук. Единствените ми проблеми идват при необходимост да си кажа фамилията(втората буква е “р”), на някой който трябва да я запише. Как ли не съм си я виждала написана и то след като съм я повтаряла и потретвала, обяснявала “хрххххска като хрххх”.

Имам си и разни физически несъответствия с общоприетите норми за хубост.

6. Носът ми не е чип –О ужас!– остър е, с лека гърбица, която е по-силно изразена от едната страна. Т.е. имам си по-хубав профил ама не знам кой е …опипах си носа- десният профил ми е хубавият. Смятам, че много ми отива на лицето, така да се каже има „стилово единство”

7. И сега за ужас на мъжете- гърдите ми са малки. Ако знаете това каква свобода ми дава. Не нося сутиен (е случва се един, два пъти месечно). Който е измислил сутиена мрази жените. Нещо там те стяга и ти пречи да дишаш свободно, лятото те изпотява. Признавам, че понякога си има практична страна- като част от бански или част от прозрачен тоалет, като част от секси бельо, което ще бъде видяно от чужди очи. Другото обаче не го разбирам и тези подплънки с които тъпчат сутиените, сякаш можеш да заблудиш някой (знам ли, може мъжете да се лъжат). Аз мога да тичам например, за да хвана автобуса без две цици да подскачат и да ме блъскат в лицето. Но техния размер не ги прави по-малко чувствителни, женствени, красиви и желани

Хм, на някой, който не ме познава ще му се сторя странно чудовище след прочетеното. Сигурно така се възприемат хората, които не приемат дефектите си. Но те нали се познават?