Anikrush’s Weblog

Едно странно, забравено място, смешна цена, гореща минерална вода, вана, тишина

Баси кефа. Пловдив се превръща в Лондон Пътувах в двуетажен автобус на градски транспорт! Е в Лондон вече ги няма, но в Пловдив…ех в Пловдив…

Чакам си аз на спирката, мръзна, вали ме и гледам завива един двуетажен, и си казвам-е напразни надежди, не е от градския транспорт. Но какво да видя като наближава (нали съм недоскив)-29. Качих се. Качих се на вторият етаж.

Чувствах се като въодушевен турист в собствения си град. С ейй такива очи и възбуда на лицето. Жалко само, че стъклата бяха запотени. Ама аз се преместих няколко пъти в търсене на добро място и забърсвах стъклото с ръка. Еуфорията ми лееко пострада от удрянето на глава при слизане.

Късно се сетих, че имам камера на телефона. Ама така е като не използвам технологиите, които купувам.

Всеки човек си има думи или действия, които отключват винаги точно определен спомен. Със сигурност психолозите си имат име за това

Аз обаче си имам някои насадени “правила”, които изникват винаги, когато се занимавам с действията, за които се отнасят и които на пръв поглед са ужасно глупави в стил “дъската ми хлопа”.

Не знам дали някой е обърнал някакво внимание на една от приказките на братя Грим, обаче аз винаги се сещам за нея когато режа кашкавал. Приказката е следната, разказана накратко- един принц искал да се ожени и не можел да си избере коя от трите принцеси на съседно кралство да вземе за жена, защото и трите му харесвали, (и не, отговорът не е- тази с най-големи гърди), като добро момче се посъветвал с майка си естествено, и тя мъдра жена му дала съвет- да ги покани и трите на вечеря и да им сервира кашкавал, да наблюдава коя какво прави и да и докладва, минала вечерята-тест и принцът разказал на майка си- първата направо премина към ядене на кашкавала, втората го обели, но грубо, махна големи парчета кашкавал, а третата обели кората финно, и така оженил се принцът за третата и три дни яли пили и се веселили.

Тук остава неясно как така принцеси се канят на вечеря само на кашкавал и не си тръгват нацупени по принцесешки, и защо по дяволите аз съм се впечатлила толкова. А може би мозъчето на малката Ани е казало- “я важен съвет как да се оженим за принц. Да се запомни!” И сега като режа кашкавал винаги съм подготвена в случай, че някой принц ме наблюдава.

Белязали са ме и думите на баба ми кое на пръв поглед определя чистата домакиня ама това е друга приказка.

Отивам в Лондон. Началото на май. По време на многото почивни дни. В петък си купихме билетите. От Easyjet. 120 евро. Двупосочните билети заедно с летищни такси бяха под 100 евро, но платихме и някакви такси за багаж. Да го имате в предвид ако ползвате easyjet. Без такса е ръчният багаж, а за всяка чанта, която ще се чекира се плаща около 7 евро за посока. Освен това трябва да се внимава и да се чете всичко, защото може да се окажете с платена застраховка, транспорт от летището и куп други „благинки”, които ще ви натоварят сметката.

Още е далече пътуването, но много се вълнувам.

Поне от година и половина му се каним на Лондона. И така вече правя планове какво искам да видя. Тейт, Тейт и пак Тейт. Милениум бридж. Бритиш мюзеум. Хайд Парк. Трафалгар Скуеър. Ковънт Гардън. Бъкингамския дворец … мога да изброявам още много. Ще имам доста време- 6 пълни дена, и мога да разгледам много места, да се разходя по много улици, да поседя в парковете с книжка и т.н.

Та молбата ми е ако някой е бил в Лондон и си има някакво любимо местенце, нещо, което го е впечатлило и смята, че заслужава да бъде видяно, а не е включено в основните забележителности, в разните туристически пътеводители- да каже.

Не мога да повярвам, че в момента седя в зала и пиша. ДА. В интернет зала. Натискам клавиши на мазна клавиатура пипана от кой знае какви пъпчиви миризливи пубери. Избрах си най-чистия стол, включих компа и разбрах че гледайки чистотата съм пропуснала да погледна монитора. Надраскан е! И се размазва на всеки … 3,4 секунди. ААААА
Как стигнах до тук ли?
Нямам интернет вкъщи. Не само нямам в момента, а и няма да имам в следващите 2,3 седмици. Аха СЕДМИЦИ. Това ми го обясни най-спокойно една леля в офиса на net grup. А да забравих да спомена- в Пловдив съм. И тук няма свестен интернет доставчик. Похвалиха ни този. Но докато чаках да се запиша (да си дам адреса) за включване минаха 3-ма човека, които се оплакваха че нямат интернет. Отговорът- лоши атмосферни условия, момчетата работят. Това е и причината поради която ще чакам 2 седмици минимум, за да стигнат и до моят дом.
Ако някой знае добър доставчик МОЛЯ да каже. Има време. Още нищо не съм плащала.
Обаче сега седя в зала, до мен има хлапе на не повече от 8 години и пиша на латиница в абв-то, където после ще преведа на кирилица, защото незнам от къде да си включа кирилицата. Така че ако имам грешки извинете!

Казвам се Анета и съм зависима от мрежата…

Скоро ми хрумна какво е призванието ми, когато градът ми омръзне. Ще стана хижарка. Не знам как не съм се сетила до сега. Няма да досаждам на децата си, защото ще съм им достатъчно далече да не се чувстват гузни, че не ме посещават. И аз няма да се чувствам гузно, че не искам да гледам внуци. Ще живея в Планината. Ще живея далече (по-скоро високо), на място което обичам, до което няма да има път за коли, на чист въздух за дълголетници, ще имам свободно време и тишина за размисли, ще се движа много, ще си пия сутришното кафе на гледка, а вечерното питие на камина, ще имам много домашни животни, ще се грижа за голяма къща, ще създавам уют и топлина, и … ще посрещам гости. Обичам да посрещам гости. Ще си говоря с интересни млади и не толкова млади хора. Ще имам много нови приятели. Ще им готвя вкусотии, ще създавам настроение и домашна атмосфера.

Ех…

Не знам само как ще откажа интернета