Когато стана голяма…
Скоро ми хрумна какво е призванието ми, когато градът ми омръзне. Ще стана хижарка. Не знам как не съм се сетила до сега. Няма да досаждам на децата си, защото ще съм им достатъчно далече да не се чувстват гузни, че не ме посещават. И аз няма да се чувствам гузно, че не искам да гледам внуци. Ще живея в Планината. Ще живея далече (по-скоро високо), на място което обичам, до което няма да има път за коли, на чист въздух за дълголетници, ще имам свободно време и тишина за размисли, ще се движа много, ще си пия сутришното кафе на гледка, а вечерното питие на камина, ще имам много домашни животни, ще се грижа за голяма къща, ще създавам уют и топлина, и … ще посрещам гости. Обичам да посрещам гости. Ще си говоря с интересни млади и не толкова млади хора. Ще имам много нови приятели. Ще им готвя вкусотии, ще създавам настроение и домашна атмосфера.
Ех…
Не знам само как ще откажа интернета
kenkal каза,
януари 13, 2008 @ 5:20 pm
И аз искам. Като стана голяма
anikrush каза,
януари 16, 2008 @ 5:22 pm