Всеки човек си има думи или действия, които отключват винаги точно определен спомен. Със сигурност психолозите си имат име за това 
Аз обаче си имам някои насадени “правила”, които изникват винаги, когато се занимавам с действията, за които се отнасят и които на пръв поглед са ужасно глупави в стил “дъската ми хлопа”.
Не знам дали някой е обърнал някакво внимание на една от приказките на братя Грим, обаче аз винаги се сещам за нея когато режа кашкавал. Приказката е следната, разказана накратко- един принц искал да се ожени и не можел да си избере коя от трите принцеси на съседно кралство да вземе за жена, защото и трите му харесвали, (и не, отговорът не е- тази с най-големи гърди), като добро момче се посъветвал с майка си естествено, и тя мъдра жена му дала съвет- да ги покани и трите на вечеря и да им сервира кашкавал, да наблюдава коя какво прави и да и докладва, минала вечерята-тест и принцът разказал на майка си- първата направо премина към ядене на кашкавала, втората го обели, но грубо, махна големи парчета кашкавал, а третата обели кората финно, и така оженил се принцът за третата и три дни яли пили и се веселили.
Тук остава неясно как така принцеси се канят на вечеря само на кашкавал и не си тръгват нацупени по принцесешки, и защо по дяволите аз съм се впечатлила толкова. А може би мозъчето на малката Ани е казало- “я важен съвет как да се оженим за принц. Да се запомни!” И сега като режа кашкавал винаги съм подготвена в случай, че някой принц ме наблюдава.
Белязали са ме и думите на баба ми кое на пръв поглед определя чистата домакиня ама това е друга приказка.
