Псува ми се
Така ми се псува…ама не мога. Не съм се научила. И бира ми се пие…ама е още 3 часа слетобяд и съм на работа.
Писна ми разни олигомутри да влизат в стаята ми, за да гледат какво съм направила по техния проект, и да не поздравяват. Не могат да кажат едно “добър ден”, но иначе съм “миличка”. Пфу. Каква “миличка” съм им аз. На 28 години съм, върша им работа която е висококвалифицирана, имам познания и умения, от които зависи видът и качеството на продукта, за който плащат, реагирам адекватно. Обаче дали някой чува какво говоря? Не естествено, те “миличките” трябва да мълчат и да изпълняват. Пък аз съм седнала да се тръшкам за малко уважение, изразяващо се в “добър ден” и “довиждане”. Какво се иска, за да го получиш? Подходящ външен вид? Подходящо поведение с клиентите? Е вярно, че аз се обличам спортно, цветно, не нося грим, прическа. Явно това не е подходящият вид. А кой е тогава? На чалга певица, буйни къдри, вечерен грим, тен тип “малко заспах в солариума”, демек (обичам я тази дума) да имаш вид на “жена”. А кое е подходящото поведение тогава? Явно не е моето, не може просто така да си вършиш работата, с професионално самочувствие и да се опитваш да не ти проличи колко са ти антипатични някои типове с тяхното неомутренско поведение. Неее. Трябва да си маааазен, да се смееш изкуствено на всяка тяхна глупост, да заемеш мястото, на което те поставят с поведението си. Докато им се предлага такова отношение на този тип “клиенти”, тези “клиенти” никога няма да разберат, че не ти зависиш от тяхната милост, а те ще получат качеството, което заслужават. И когато идват и си плащат за професионално и качествено обслужване, ще се научат да не се държат като в кръчмата на село, защото аз не съм барманката Пена и обръщението “миличка” не ме кара да се изчервявам с гордост.
А дали това ще се случи или аз ще си умра като работник-мечтател времето ще покаже.
