Снощи видях че съм посочена от kanew. Тази сутрин с редовното проверяване на блога на размисли, видях че и тя ме е посочила.
Предупреждавам, че няма да мога да си наложа грниците от 3 книги:
- посочете последните три книги, които сте прочели
- посочете последните три книги, които сте купили
- посочете три книги, които бихте прочели отново
Последните книги, които съм прочела:
Напоследък предпочитам разкази. Чета основно в автобусите пътувайки към и от работа, и разказите са много подходящи, за да не се налага шефката да ме хваща с книжка в ръка, дочитайки си нещо, вместо да работя.
1.О’Хенри и “Дългият път”- много обичам разказвачи като О’Хенри, особено, когато не изпитвам нужда да разсъждавам дъълго върху всяко прочетено изречение. И в същото време е пълно с изречения, които с удоволствие си препрочитам, за да се насладя на описанието. Историите са доста често с неочакван край и те оставят с усмивка на устата.
2.пак разкази- Георги Григоров и “Как да не ти се живее”- сдобих се случайно с тази книга, но за това ще пиша в “книги, които сте си купили” частта. Оказа се, че разказите са автобиографични, че авторът е на възраст и е бил министър на строителството по времето на Тодор Живков и какъв ли още не, живял е на много места из България и разказва с умиление за тях, за прекрасната ни природа и богатства, за хората с които е работил, за работата си, за важните обекти, които са му минали през главата и т.н. Мога да кажа, че ми хареса и книгата, и авторът- не знам дали толкова като автор или като човек. Хареса ми, че в редовете и нямаше нито озлобение, нито въздишки по миналото. Хареса ми, че е оптимист, че открива радостта от живота във всичко- от намерените успешни решения на възникнали проблеми в работата до цъфналото мушкато и здравецът на терасата (може би защото ние телетата сме такива). Не смея да я препоръчвам, защото много хора реагират с предубеждение спрямо истории от “онова” време. Все едно слушах разкази от дядо, и тъй като четенето на тази книга съвпадна с болестта и смъртта на дядо, ми подейства доста емоционално. Във всеки от разказите научавах някой интересен факт- от това как се товари кораб до отговорът на въпроса “защо Тодор Живков е наградил Маркес”- е как? защото го е прочел 
Не съм сигурна коя е точно третата книга назад във времето, но от последните 5,6 ще спомена:
3.”Прекрасният нов свят”- Олдъс Хъксли – случи се заради списъкът на Живко с антиутопии, който си е разпечатал и изпълнява/изчита точка по точка 
Дълго време в главата ми се появяваха препратки към алфа, бета, гама… класификацията.
Иска ми се тук да спомена и книгите, които са със статут “започнати”. Това най-често са книгите, които четем заедно с Живко. Ако не сте открили удоволствието от груповото четене на глас- горещо препоръчвам. Защо? Ще трябва да напиша някой път. А книгите, които четем заедно са “Татко мумин и морето” на Туве Янсон (не се смейте, детските книги са винаги на мода у нас), “Художникът” на Уилям Уортън.
Последните книги, които съм купувала:
Първо ще опиша как купувам книги:
-автори, които харесвам и купувам всичко издадено на български- примери: Чък Паланюк, Стайнбек, Туве Янсон…
-книги, които смятам за ценни- Имам си ненаписан списък с книги, които бих искала да имам, но не бързам да чета (някои съм ги чела), и си го изпълнявам когато имам възможност. Когато започнах да работя си бях обещала от всяка заплата да си купувам по един албум с репродукции, ентусиазирано започнах с Гигер и до там, после все не оставаха пари.
- съвременни български автори- защото обичам да се чувствам откривател, защото трябва да се поощрява издаването им, защото има много добри попадения. Примери: Алек Попов, Радослав Парушев, Георги Господинов, Ваня Щерева…
-понякога разглеждайки попадам на някоя книга, която ме грабва с корицата си. Не трябва да е така, но за мен има значение как изглежда книгата. И всичко е важно- дизайнът на корицата, цветът и структурата на страниците, шрифтът, миризмата на хартия и мастило, звукът при отваряне. Луда съм знам.
-понякога купувам книга заради прочетена рецензия за нея. Тук влизат и книгите препоръчани от приятели (с доказано близък до моят вкус) и не само. Така например мисля да потърся препоръчаната от размисли- “Платон и птицечовката”. По този начин си харесах и последната купена от мен книга:
1. “Лайла”, Робърт Пърсиг- за нея почетох в блога на stoedin
2. са книгите под номер 1 и 2 от “последно прочетените”. За О’Хенри- никога не е късно да си купиш негова книга. А разказите на Георги Григоров харесах по корица и заглавие. Как да не си купиш книга, която се казва “Как да не ти се живее”, оранжево-бяла е и на корицата има прекрасни, графични глухарчета (или за мен поне са глухарчета)
3. Последният албум с репродукции, които съм купувала е на Шиле (по желание на Живко)
Книги, които бих чела отново:
Хм, поне за мен това не може да бъде планирано. Всичко зависи от моментното настроение. Единствената книга, за която мога на 100% да кажа, че ще чета отново и отново е “Малкият принц”.
Най-лесно ми е да препрочитам детски книги, за това тук ще напиша любимите ми детски книжки:
“Малкият принц” (ако може да се нарече детска книга) е извън всяка класация.
- “Приказка без край” , Михаел Енде
- “Романи за деца”- Ерих Кестнер
- “В края на ноември”- Туве Янсон
Оказа се доста трудно това с посочването на други блогове. Блоговете, в които съм активен четящ са вече посочени, а тези в които чета анонимно би било странно да посоча.
И така:
-stoedin- заради “Лайла” предполагам, че има и други интересни предложения
-molif- беше се притеснила, че само тя е книжен плъх и предизвика много хора да пуснат списъци с книги
-jivko- не че не знам какво си купува и чете, но искам да го предизвикам да го напише
