Винаги ми е било малко смешно да слушам разговори на майки с малки деца (или както би казал един приятел- “пресни майки”). И преди да ми се обидят майките да уточня кое му е смешното- вечното “ние”. Разбирам, че те са постоянно с децата си и “ние” важи за голяма част от деня им, но някои действия си принадлежат само на децата и когато се включим към тях с “ние” се получават странни изречения извадени от контекста- “ние бяхме цял ден на разходка”, “ние спим слетобяд”- ок, но “ние обичаме да ядем еди-какво-си”, “ние ползваме еди-кои-си памперси”, “ние се наакахме” някак си е смешно. Представям си как майката яде пюренце с лигавник или пълзи с голям памперс.
Както се оказа е лесно да се поддадеш на “ние” говоренето.
Откакто има куче вкъщи хващам Живко разказвайки за Бъко да използва “ние”. И така се стига до комични ситуации като следната:
Живко и Бъко на разходка. Разминават се с друго куче на каишка. Бъко е много дружелюбен и за него куче = игра. Стопанката на другото куче:
- Ох, мъжко ли е кучето, че тя е разгонена…
- Не се притеснявайте, НИЕ сме кастрирани !?!
А “ние” сме кастрирани, защото “ние” сме от приют.
razmisli said
Страхотно!
Но ти ли си била свидетел на случката или той си я е признал впоследствие?
Svetlina said
Залагам на това, че “ние” дори и не са се усетили какво е станало
anikrush said
Не съм била свидетел, разказаха ми, т.е.- призна си