Първи ден от ваканцията. Пътуваме към с.Добростан с идея за разходка до Топчика. През цялото време по пътя Живко ми разказва за Беленташ, траките, легенди за района, всичко това от една прясно прочетена книжка. Под въздействие на разговорът, стигайки отклонението за Беленташ плановете се промениха и завихме на ляво…
размишльотини said
Невероятни снимки, особено номер 1 и номер 3!
Хем мъгливи, хем с някаква мека светлина.
anikrush said
Благодаря
Признавам си, че са малко обработени- засилих контраста, моята сапунерка се справя добре само в ясно, слънчево време. Но наистина светлината беше невероятна с тази полумъгла
деската said
Нарочно ли си го нарекла Беленташ? Ако не, всъщност му казват Белинташ на това спиращо дъха местенце.
anikrush said
Никой не може да каже кое име е най-точно. Чувала съм и Беленташ, и Белинташ. Местните му казват Беланташ, което може би означава, че е най-близо до истината. Различните имена идват от различните теории от кои точно думи произхожда името и какво означава.
kanew said
Прекрасни места!
А коя е прясно прочетената книжка?
anikrush said
“Белинташ – светилището на бесите. Загадката на Родопа”, Никола Боев. Книжката (умалително, защото е една наистина малка книжка) е стара, няма ново издание и не можем да я намерим дори по антикварни книжарници.