или разказ за едни “добре” усвоени средства
Нимфеумът до с.Каснаково е от римско време, построен върху тракийско светилище.
Аз подобно място не бях виждала и има защо- това е единственият нимфеум в България.
В средата е изворът, а на камъните над сводът му са издълбани имената на римлянинът и съпругата му, които са го построили-Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос и Клавдия Монтана.
Симетрично от двете страни има още по едно “корито” пълно с вода. Водата се излива от керамични тръби. Прочетох, че система от тръби под земята поддържа еднакво нивото на водата в трите “корита”.
От двате страни има останки от каменни зидове- не разбрах дали от храмове или от римската вила на Тит Флавий (“комплексът включвал голям амфитеатър, храм и помещения за поклонниците”, “При започналите през лятото на 2007 г. археологически разкопки стана ясно, че древното тракийско светилище е било част от римска вила”, от сайтът на Община Димитровград). Отпред е имало голяма колонада, от която са останали части от основите- големи камъни.
GPS track
Освен впечатляващият римски градеж, се наснимах на дървета със странни форми и поляни с кокичета и минзухари.
Всичко хубаво, НО…
“ПРОЕКТ ЗА 238 282 ЕВРО
Община Димитровград спечели проект за социализацията и популяризирането на този паметник на културата с национално значение край село Каснаково. Проектът се финансира по програмата ФАР – Трансгранично сътрудничество между България и Гърция, и е на стойност 238 282 евро, съобщи пресаташето на общинската администрация Татяна Гюлева, цитирана от БТА. Гюлева уточни, че 10,2 на сто от средствата са осигурени от общината. Една година е продължителността му, като той ще бъде реализиран с помощта на партньор от Гърция – организацията “Мрежа на общините от Източна и Западна Тракия “Полис”.
За превръщането на светилището в популярна туристическа дестинация ще бъде обновена и доизградена съществуващата инфраструктура около светилището. Заедно с гръцките партньори ще бъде изготвена стратегия за развитие на туризма със съвместни туристически маршрути. В изпълнение на проекта са предвидени допълнителни археологически разкопки, в които ще бъдат включени и 10 дългосрочно безработни жители на общината. Други 10 ще бъдат наети за охрана на обекта. Ще бъдат обучени и екскурзоводи – също безработни от общината.” (от сайтът на Община Димитровград)
Видях я на живо новата инфраструктура.
Първо лутахме се доста из селото докато хванем верния път и то благодарение на GPS координатите, които имахме- в селото нямаше пукната табела.
След като оставихме колата и решихме да продължим пеша се наложи да погазим в дълбока, сочна кал, за да стигнем до моста над реката. Излезнахме на бетонов път покрай коритото на реката, неукрепен, земята покрай него е тръгнала да си ходи- надолу към реката. Този път е от новата инфраструктура, както разбрахме от един овчар.
И води до голям паркинг, от който тръгва каменна пътека към светилището. Каменна е силно казано- повече цимент, отколкото камък, при това пак без никакъв страничен завършек.
И не мога да не спомена безумните пейки- явно с идея за римска препратка. И кой болен мозък е родил гениалната идея да имат седалки от изкуствена настилка и то с цвят на шкурка. Но завършекът на цялата концепция за пейки е площадката на която се намират- бетоново блокче в нищото, стърчащо над земята с груби ръбове.
Но пък има навес с голяма трапеза за запивки и барбекю. Видът му няма нужда от коментар.
Това е поредният пример за “дай тук да си разделим ей тия пари…”
Ядосана съм, защото мястото е наистина невероятното. А от цялата лъжа с проекти за развитието на туризма губи държавата, губи общината, губят местните, и най-вече всички ние- туристите.
Ново (03.02.2009)
И за да не “оплювам” някакви неизвестни изпълнители:
Всичко започна с намереното от Живко.
Община Димитровград в началото на 2008г. е обявила обществена поръчка за: “Социализация на обект “Светилището на нимфите и Афродита” в с.Каснаково, общ. Димитровград, чрез изграждане на прилежаща инфраструктура – паркинг, алеи, информационен център, информационни зони и знаци. Електрификация и осветление.”
Но явно поръчката е за фирма изпълнител, а не за проект, защото в “Строителство и градът” попадам на:
“Архитектурната разработка е дело на “Архитектура и наследство” ООД, Пловдив, съобщи Красимир Станков от община Димитровград. Предстои проектът да бъде разгледан на заседание на Общинския експертен съвет по устройство на територията, уточни Станков. …
Минималните изисквания към участниците в обществената поръчка включват доказване на реализиран общ оборот за предходните три години на стойност не по-малко от 1 млн. лв. …” и т.н.
За “Архитектура и наследство”ООД с търсене в google откривам само обява за работа и споменаването им във въпросната статия за светилището на нимфите.
Такааа става още по-инересно- в обявите за работа лицето за контакт е арх.Петкана Бакалова, която е член на ИКОМОС, мениджър е на проекта “Родопската Света гора”, около който има скандал, финансова проверка, жалба от кмета на Асеновград, … името и излезе и покрай проект за Античния театър в Пловдив.
В случаят с нимфите не знам чия е вината- проекта ли не е добър или изпълнението е калпаво, и защо няма авторски контрол, и т.н.
Може би проблемът тръгва още от обществените поръчки. Има ли ги или проектите се дават на “наши” хора без много публичност? И на колко от тях предварително се знаят спечелилите? И как така винаги едни и същи имена са намесени в обществените проекти?
Още по-ново (05.02.2009)
Този пост го пиша цяла седмица вече.
Благодарение на kanew се оказа, че има къде да се пусне сигнал за нередности по проекти на ФАР. Пуснах. Да видим дали ще има резултат.
И тъй като ми стана малко съвестно, че насолих архитектката, без да съм виждала проекта. А и за да съм обективна:единственото положително в цялата инфраструктура е архитектурната идея за информационен център, вписан буквално в теренът, с естествен зелен покрив и една единствена фасада.
Е не можеше ли и останалите елементи да са направени с мисъл?
Боледувам си вкъщи аз и ми звъни Мая почти разревана на телефона: “Знам, че ти можеш да ми помогнеш. Дай ми телефона на организацията, на която беше звънила за котката.” Котката е друга история, която чака да бъде разказана. А въпросната организация е Дружество за защита на животните Пловдив (PAWS). Оказва се, че нейният случай е малко по-различен. Трябва да се спасява дърво. Тръгнал някакъв да го реже. Дървото-40-годишен кедър, на общинска земя, на тротоара покрай тяхната улица. Мая се развикала и човекът, въпреки че според него си имал изрядни документи, решил да изчака, да не вземе да си навлече беля на главата, пък и тая луда срещу него… Тя предполага, че зложелателят на дървото е някакъв инвеститор, който строи на тяхната улица и дървото пречи на камионите. Та Мая ми звъни за помощ към кой да се обърне, да търся в интернет телефони. Първото което ми хрумва е РИОС, давам и все пак и телефона на Георги Литов от PAWS, за да се допита и до него. Сещам се, че в общината трябва да има човек, който да отговаря точно за разрешителните да се отсече някое дърво. Търсим телефоните и на Зелени балкани, но се оказва, че и те не се занимават с градски дървета. И между стратегиите за спасение се прокрадва постоянно мисълта, че наистина съществува разрешително за отсичането на дървото, просто е платено на правилният човек.
