Боледувам си вкъщи аз и ми звъни Мая почти разревана на телефона: “Знам, че ти можеш да ми помогнеш. Дай ми телефона на организацията, на която беше звънила за котката.” Котката е друга история, която чака да бъде разказана. А въпросната организация е Дружество за защита на животните Пловдив (PAWS). Оказва се, че нейният случай е малко по-различен. Трябва да се спасява дърво. Тръгнал някакъв да го реже. Дървото-40-годишен кедър, на общинска земя, на тротоара покрай тяхната улица. Мая се развикала и човекът, въпреки че според него си имал изрядни документи, решил да изчака, да не вземе да си навлече беля на главата, пък и тая луда срещу него… Тя предполага, че зложелателят на дървото е някакъв инвеститор, който строи на тяхната улица и дървото пречи на камионите. Та Мая ми звъни за помощ към кой да се обърне, да търся в интернет телефони. Първото което ми хрумва е РИОС, давам и все пак и телефона на Георги Литов от PAWS, за да се допита и до него. Сещам се, че в общината трябва да има човек, който да отговаря точно за разрешителните да се отсече някое дърво. Търсим телефоните и на Зелени балкани, но се оказва, че и те не се занимават с градски дървета. И между стратегиите за спасение се прокрадва постоянно мисълта, че наистина съществува разрешително за отсичането на дървото, просто е платено на правилният човек.
Все пак историята е с щастлив край…за сега. Появили се две жени от РИОС и казали, че няма разрешително да се сече дървото. Ще живее!
Освен това научих, че не е толкова лесно да се отсече градско дърво. Не може някакъв чиновник, седейки в канцеларията си, да издаде документ, че дъвото е болно, опасно и трябва да бъде отсечено. За да се случи това трябва първо да се назначи комисия, която да направи оглед на дървото и да излезе със становище. Би трябвало в общината да има наредба за опазване на зелените площи и дори ако са си свършили домашната- и списък с дърветата в града.
Историята завършва за мен с надеждата, че на лошите не им е чак толкова лесно да си вършат безнаказано лошотиите, особено ако реагираме на време. А за Мая завърши със зачислено дърво, за което сега се чувства отговорна.
kanew said
Синът ми живее в четири етажна сграда. До сградата имаше две тополи. При силен вятър дърветата скърцаха зловещо. При една буря едната топола се прекърши и слава богу без да нанесе щети. За другата топола, трябваще да чакат две години- Комисии, решение на общината и т.н
Имам ли проблем с общината действам така: мейл до ресьорния зам кмет на софийската община с копие до районното кметство.Тези е-мейли автоматично получават входящ номер и не могат да се изтрият от недобросъвестен чиновник.До десетина дни проблема се решава, стига да е основателен. Така имам около пет решени проблема.
Поздрави на Мая.На неспокойните души светът се крепи.
Христо Станков said
Браво за спасения кедър! Кедрите са страхотни дървета – красиви, здрави, елегантни, просто изящно творение на природата.
P.S. Картинката ти май не е на кедър;). Виж http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Cedre-large.jpg
anikrush said
Благодаря за коментарът
А за картинката- не съм вложила някаква идея, нито цел да е кедър. Просто намерих повод да публикувам снимката на едно любимо дърво
hristostankov said
Наистина е красиво дърво, какъв вид е и къде е, ако не е тайна?
anikrush said
Не знам какъв вид е. Винаги съм си мислела, че е някакъв вид кедър
Намира се в Родопите, над Асеновград, близо до х.Марциганица. До него има едно много малко керпичено параклисче, мисля че беше на св.Павел и Петър. А дървото е огромно. Не знам дали се забелязва човечето в дясно за мащаб.
hristostankov said
Според мен е бор, има ли я снимката другаде с по-добро качество, така е трудно да се прецени. Ако иглиците му са по няколко (2-5) заедно е бор, ако са по доста повече (20-40, а и по-къси) е кедър.