Обещах си, че следващия пост вече ще е свързан с пътуване, че нещо изневерявам на първоначалната идея за този блог.
И така- Враца. За гаргите не знам- кацат ли, не кацат ли във Враца, но алпинисти и пещерняци кацат 
Тази година открих колко прекрасен е районът на Враца и колко много неща могат да се правят там. Толкова ни хареса, на мен и на Живко, че дори се зароди идея да си търсим вила в района.
Първо има Вратцата. Невероятни скали. Ако се занимаваш с катерене не може да не знаеш мястото. Дори да не си катерач си е впечатляващо. Скалите са наистина огромни, надвиснали над теб.
Минава река и има приятни полянки за пикник.
Неприятни са колите, тъй като пътя също минава покрай реката.
Има пещера- Леденика. Има и хижа с това име, със заведение, в което може да се хапне на въздух и гледка, има и много котки. Ние бяхме с кола и не съм проверявала има ли транспорт до там. Пътя е тесен с много завои, сигурно пеша е по-приятно. Пещерата е с много образувания и е една от красивите пещери, в които съм била (като Ухловица).
Освен това е направена за туристи с много мисъл и грижа за самата пещера (на което внимание ми обърна Живко). Парапетите са огънати, така че да не се наруши целостта на пещерните образувания.
Ще получите всички популярни истории за туристи по пещерите- място през което минават само праведните, езерце в което се пуска монета за сбъдване на желание, псевдо легенди за образувания оприличени на някакво създание и т.н.
За пещерняците- в района има и други пещери. Аз знам за Пукоя, но попаднах на подробен списък.
Има много маршрути за разходка. Все пак там е Стара планина и по точно Врачански балкан. Там се намира и хижа Пършевица (пършевииица, пършевица, пършевииица…). Не е много добре маркирано. Ние се позагубихме и стигнахме до хижата по мнооого обиколен път. Добре, че намерихме вода до някакви кошари, а и по пътя в целия район имаше много див чесън.
Самата хижа не изглеждаше работеща, а така си мечтаехме за бира. И района е малко оакан от производството- до хижата има голям комплекс.
На връщане минахме по една от еко пътеките, за да видим водопада Боров камък. За този маршрут научих от един сайт за Враца, където ще намерите много информация за района. Пътеката минава покрай реката, слиза покрай водопада по дървени стълби и се минава зад самия водопад. Естествено не излизаш сух, но преживяването си струва.
След което пътеката продължава да слиза покрай реката, вижда се целия водопад. Част от дървените мостчета и стълби са доста изгнили и трябва да се внимава къде се стъпва.
Накрая на пътеката (или в началото, зависи от къде сте тръгнали) има табела с информация за едно бедствие- скъсване на хвостохранилището над селото. И ето как хората сами са виновни за голяма част от бедите, които им се случват. Как е възможно да се прави хвостохранилище на високо, над населени места. Дори да не се случи това скъсване на стената и свличане към селото, нали се замърсява целия район, всичко се просмуква в почвата, вали го дъжд и рано или късно стига до селото, реката, нивите.
Има още много места в района, които не съм разгледала- Горската пътека на приказките (за деца е, ама кой е казал, че и по-големите не могат да се забавляват), Околчица, Божият мост…
Има време… когато става за палатки, когато мирише на зелено, когато слънцето топли…
Пътят за Аневското кале (както е познато в Карловско) или Копсис тръгва от края на Сопот, този от към Анево (западния). Ние си оставихме колата още в началото на отбивката, но асфалтов път в не много добро състояние стига до тези поляни в основата на хълма, на който се намира крепостта:
