Боледувам си вкъщи аз и ми звъни Мая почти разревана на телефона: “Знам, че ти можеш да ми помогнеш. Дай ми телефона на организацията, на която беше звънила за котката.” Котката е друга история, която чака да бъде разказана. А въпросната организация е Дружество за защита на животните Пловдив (PAWS). Оказва се, че нейният случай е малко по-различен. Трябва да се спасява дърво. Тръгнал някакъв да го реже. Дървото-40-годишен кедър, на общинска земя, на тротоара покрай тяхната улица. Мая се развикала и човекът, въпреки че според него си имал изрядни документи, решил да изчака, да не вземе да си навлече беля на главата, пък и тая луда срещу него… Тя предполага, че зложелателят на дървото е някакъв инвеститор, който строи на тяхната улица и дървото пречи на камионите. Та Мая ми звъни за помощ към кой да се обърне, да търся в интернет телефони. Първото което ми хрумва е РИОС, давам и все пак и телефона на Георги Литов от PAWS, за да се допита и до него. Сещам се, че в общината трябва да има човек, който да отговаря точно за разрешителните да се отсече някое дърво. Търсим телефоните и на Зелени балкани, но се оказва, че и те не се занимават с градски дървета. И между стратегиите за спасение се прокрадва постоянно мисълта, че наистина съществува разрешително за отсичането на дървото, просто е платено на правилният човек.
Все пак историята е с щастлив край…за сега. Появили се две жени от РИОС и казали, че няма разрешително да се сече дървото. Ще живее!
Освен това научих, че не е толкова лесно да се отсече градско дърво. Не може някакъв чиновник, седейки в канцеларията си, да издаде документ, че дъвото е болно, опасно и трябва да бъде отсечено. За да се случи това трябва първо да се назначи комисия, която да направи оглед на дървото и да излезе със становище. Би трябвало в общината да има наредба за опазване на зелените площи и дори ако са си свършили домашната- и списък с дърветата в града.
Историята завършва за мен с надеждата, че на лошите не им е чак толкова лесно да си вършат безнаказано лошотиите, особено ако реагираме на време. А за Мая завърши със зачислено дърво, за което сега се чувства отговорна.
Дълго време в главата ми се появяваха препратки към алфа, бета, гама… класификацията.
Откакто разхождам куче се запознах с много интересни хора, които иначе нямаше как да срещна. Хора на различна възраст, с различни професии и интереси се познават (е в повечето случаи знаем имената на кучетата си, не собствените), поздравяват, разговарят, обменят опит. Толкова е приятно денят ти да започне с мил поздрав и усмивка от човек, за който не знаеш нищо. Излизаш сутрин сънен, по задължение с кучето, криво ти е, че се налага да напуснеш топлото легло половин час по-рано, по тъмно. А след разходката се прибираш ободрен, зареден с приятни емоции и готов за новия ден. Гледал си кучетата как играят, разговорил си се с хора, засмял си се на нещо, може и да ти се е наложило да потичаш.