Искам да съм кукеееер. Няколко дена ме държа, подскачах си като кукер, размахвах ръце и си представях че развявам зад гърба си разноцветни ленти

Много интересни носии, а момиченцето от първата снимка се въртеше да позира срещу всеки насочен към нея фотоапарат

Една царица Роза и едни малко отегчени розички

Музиканти

Имаше различни състави, всеки изпълни по нещо пред джипа(превозът беше от друга приказка) на царицата

Една открадната снимка на много красиво момиче с рози в косите. Беше ми неудобно да се навирам да я снимам в лице. И още японски туристи с характерни шапки

Все се каня да пиша за този случай и сега се подсетих покрай една статия в пловдивският вестник Труд.

Беланташ е тракийско светилище и по-точно- на бесите. Предполага се, че е светилище на Сабазий. Една от известните хипотези е, че там са се извършвали обреди с огън и вино, а жреците са гадаели по поведението на огъня. Дори в някакви ръкописи се споменава, че на това място е предсказана славната съдба на Александър Македонски.
Освен това мястото е невероятно красиво, открита каменна площадка с изглед към родопски махали, терасирани дворове, широко разлято речно корито, в което има повече камъни отколкото вода, пасящи стада, предполагаем вулкан, … много места за разходка.

Миналото лято при една от разходките до Беланташ забелязахме началото на строеж точно на поляната, от която се качва към светилището. Притесних се. Посегнаха и на Беланташ!. При online справка излезна още по-притеснителната информация- проект за църква с хотелски комплекс. Баси, една Кръстова гора не им ли стига!!!

22.06.2008

Първо се сетих да се бърна към община Асеновград.

“Знаете ли за строежа точно пред Беленташ? Защо няма никаква информация какъв е обекта и кой е изпълнителя (задължителна информационна табела)? Ако това е проект на общината защо няма никаква гласност и кой контролира запазването на автентичния вид на района?
Анета Крушевска, 27.06.2008

Уважаема Госпожо Крушевска,
Във връзка с Ваше питане към Община Асеновград отговаряме :
Във връзка с инвестиционна инциатива за изграждане на източно православен храм ” Св. Кръст ” в имот 70737.000.110 м. ” Чотрова чешма “, землище с. Сини връх -Община Асеновград е издадено строително разрешение №293/06.07.2007год. на основание одобрен проект изготвени съгласно скица -виза № 124/13.05.2005год. Скицата е издадена на основание одобрен ПУП за промяна предназначението на имота със Заповед № А064/19.01.2005год. на Кмета на Община Асеновград. и Решение № 4/17.03.2005год. на Министерство на земеделието.
Открита е строителна площадка и е издаден протокол за строителна линия и ниво от 06.08.2007год. Заверена е заповедна книга №СН-060/07.08.07год. РДНСК- Пловдив е потвърдила строителното разрешение. Образувана е преписка в Министерството на културата във връзка с новото строителство, тъй като ” Беленташ” е паметник на културата .
Величка Христозова, Дирекция “Устройство на терит., стр.контрол,благоустр., екология, 30.06.2008″

Днес търсейки “Белинташ” на сайтът на общината откривам новина от май месец същата година:

“Спират строителните дейности в местността Белинташ

Със заповед на кмета на града д-р Христо Грудев се спират строителните дейности в местността Белинташ. При направената проверка е установено, че проектът и строителните намерения на фирмата- изпълнител не са съгласувани с НИПК и по този начин се нарушават законовите разпоредби за извършване на строителни дейности в зони с историческа и културна стойност.
28.05.2008″

Моето питане е месец по-късно, но в отговорът не се споменава нищо за спирането на строежа.

След като от общината ми дадоха да разбера, че всичко е законно, се обърнах към Министерството на културата, тъй като разбрах, че Беланташ е паметник на културата от национално значение. Изпратих писмо на адрес signali_onpk@mc.government.bg

“До Дирекция “Опазване паметниците на културата” при Министерство на културата

Пред Беленташ, Община Асеновград, паметник на културата, се строи!
От въпросите ми към общината разбрах, че обекта е източно православен храм ” Св. Кръст ” и при Вас трябва да е заведена преписка.
Това което ме притеснява, е че никъде няма информация за размерите на обекта и намеренията на инвеститора. Търсейки из интернет попаднах на планове за голям манастирски комплекс http://svetiakrust.org/bgproj.htm . Което вече намирисва на търговски интереси скрити зад религиозни цели. Кому е нужно да има православен храм в местност, която е езическо светилище? И защо трябва да се нарушава видът на Беленташ със строеж в такава близост до него, пък било то и храм? Дали всичко не е заради туристите? Намирам това за изключително неуместно.

Мисля, че като гражданин и данъкоплатец имам право на мнение дали искам да мирише на кебапчета около паметниците на културата ни. И възползвайки се от правото си заявявам, че не искам Беленташ да се превърне в място подобно на “Кръстова гора”, където комерсиализацията е победила светостта.

Надявам се да ме успокоите, че има кой да се грижи за паметниците на културата. Надявам се развитието на района като туристическа дестинация да не засегне Беленташ. Надявам се да има кой да следи какво и как се строи около един паметник с национално значение. Преди да е станало прекалено късно и да сме унищожили наследството си!

С уважение,
Анета Крушевска”

Отговор не получих, но се надявам да е имало полза.

От статията във вестника разбрах, че същият ред е използвал и Никола Боев, председател на фондация “Белинташ”- първо писма до общината, после и до Министерството на културата и НИПК.

Резултатите- от НИПК са изпратили писмо за спиране на строежа, кметът на Асеновград е издал заповед за спиране на строежа. Водят се съдебни дела.

Инвеститорът е Венета Чингарова, собственичка на фирма ‘Филиполон’, гр. Пловдив и шеф на фондация “Свети кръст”. Жената била сънувала, че там трябва да построи храм. Сигурно е сънувала и печалбите от хотелския комплекс.
Цялата защитна теза за строителството е изградена върху лъжи:

1. Според нея трябвало да има къде да преспят хората, защото се качваш в планината и не можело за един ден да успееш да се върнеш.

Комплексът е на около 30 км от Асеновград, освен това по пътя се минава поне през 2 населени места- Червен и Орешец, през махалата Врата и в близост има още няколко махали, както и селата Мостово, Горнослав, Добростан. Не е като да няма къде да се спи или къде да се строи законно.

2. На сайтът на фондацията пише, че мястото е съгласувано с пловдивския метрополит.

Но от метрополията са изразили несъгласие с построяване на храм пред Белинташ.

3. Госпожата събира дарения за “богоугодно” дело. Използват се призиви от рода на “Ти можеш да помогнеш! Направи го сега и нека Бог да благослови начинанията Ти !

Да, можеш да помогнеш да си развие бизнесът за сметка на националното ни наследство.

4. Най- неприятното е че използва религията и вярата на хората, които ще се подведат сляпо, че изпълняват “богоугодно” дело. Както и омразата към чужди вероизповедания. Като основна причина за нуждата от точно тази църка се изтъкват многото джамии в районът. На сайтът на фондацията дори има интервю с Боян Саръев (няма да го нарека отец). Ами добре нека строи църкви като иска, ама защо точно до езическо светилище. Всъщност това е един от начините мястото да се претопи и един ден да е просто православен комплекс.

Целта на поста ми е да се говори/пише за това. Явно има хора, които се грижат Беланташ да се запази. Но колкото повече шум се вдигне, колкото повече хора се интересуват какво се случва в районът им и има натиск върху институциите да си вършат работата, толкова по-добре.

Много се надявам законите да проработят и след като официално е казано “Строежът е незаконен”, той да спре и мястото да се възстанови.

21.12.2008

http://belintash.com/

http://www.assenovgrad.com/object.php?id=95

Боледувам си вкъщи аз и ми звъни Мая почти разревана на телефона: “Знам, че ти можеш да ми помогнеш. Дай ми телефона на организацията, на която беше звънила за котката.” Котката е друга история, която чака да бъде разказана. А въпросната организация е Дружество за защита на животните Пловдив (PAWS). Оказва се, че нейният случай е малко по-различен. Трябва да се спасява дърво.  Тръгнал някакъв да го реже.  Дървото-40-годишен кедър, на общинска земя, на тротоара покрай тяхната улица. Мая се развикала и човекът, въпреки че според него си имал изрядни документи, решил да изчака, да не вземе да си навлече беля на главата, пък и тая луда срещу него… Тя предполага, че зложелателят на дървото е някакъв инвеститор, който строи на тяхната улица и дървото пречи на камионите.  Та Мая ми звъни за помощ към кой да се обърне, да търся в интернет телефони. Първото което ми хрумва е РИОС, давам и все пак и телефона на Георги Литов от PAWS, за да се  допита и до него. Сещам се, че в общината трябва да има човек, който да отговаря точно за разрешителните да се отсече някое дърво.  Търсим телефоните и на Зелени балкани, но се оказва, че и те не се занимават с градски дървета. И между стратегиите за спасение се прокрадва постоянно мисълта, че наистина съществува разрешително за отсичането на дървото, просто е платено на правилният човек.

Все пак историята е с щастлив край…за сега. Появили се две жени от РИОС и казали, че няма разрешително да се сече дървото. Ще живее!

Освен това научих, че не е толкова лесно да се отсече градско дърво. Не може някакъв чиновник, седейки в канцеларията си,  да издаде документ, че дъвото е болно, опасно и трябва да бъде отсечено. За да се случи това трябва първо да се назначи комисия, която да направи оглед на дървото и да излезе със становище. Би трябвало в общината да има наредба за опазване на зелените площи и дори ако са си свършили домашната- и списък с дърветата в града.

Историята завършва за мен с надеждата, че на лошите не им е чак толкова лесно да си вършат безнаказано лошотиите, особено ако реагираме на време. А за Мая завърши със зачислено дърво, за което сега се чувства отговорна.

или разказ за едни “добре” усвоени средства

Нимфеумът до с.Каснаково е от римско време, построен върху тракийско светилище.

Аз подобно място не бях виждала и има защо- това е единственият нимфеум в България.

В средата е изворът, а на камъните над сводът му са издълбани имената на римлянинът и съпругата му, които са го построили-Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос и Клавдия Монтана.

Симетрично от двете страни има още по едно “корито” пълно с вода. Водата се излива от керамични тръби. Прочетох, че система от тръби под земята поддържа еднакво нивото на водата в трите “корита”.

От двате страни има останки от каменни зидове- не разбрах дали от храмове или от римската вила на Тит Флавий (“комплексът включвал голям амфитеатър, храм и помещения за поклонниците”, “При започналите през лятото на 2007 г. археологически разкопки стана ясно, че древното тракийско светилище е било част от римска вила”, от сайтът на Община Димитровград). Отпред е имало голяма колонада, от която са останали части от основите- големи камъни.

GPS track

Освен впечатляващият римски градеж, се наснимах на дървета със странни форми и поляни с кокичета и минзухари.

Всичко хубаво, НО…

Видях я на живо новата инфраструктура.

Първо лутахме се доста из селото докато хванем верния път и то благодарение на GPS координатите, които имахме- в селото нямаше пукната табела.

След като оставихме колата и решихме да продължим пеша се наложи да погазим в дълбока, сочна кал, за да стигнем до моста над реката. Излезнахме на бетонов път покрай коритото на реката, неукрепен, земята покрай него е тръгнала да си ходи- надолу към реката. Този път е от новата инфраструктура, както разбрахме от един овчар.

И води до голям паркинг, от който тръгва каменна пътека към светилището. Каменна е силно казано- повече цимент, отколкото камък, при това пак без никакъв страничен завършек.

И не мога да не спомена безумните пейки- явно с идея за римска препратка. И кой болен мозък е родил гениалната идея да имат седалки от изкуствена настилка и то с цвят на шкурка. Но завършекът на цялата концепция за пейки е площадката на която се намират- бетоново блокче в нищото, стърчащо над земята с груби ръбове.

Но пък има навес с голяма трапеза за запивки и барбекю. Видът му няма нужда от коментар.

Това е поредният пример за “дай тук да си разделим ей тия пари…”

Ядосана съм, защото мястото е наистина невероятното. А от цялата лъжа с проекти за развитието на туризма губи държавата, губи общината, губят местните, и най-вече всички ние- туристите.

Ново (03.02.2009)

И за да не “оплювам” някакви неизвестни изпълнители:

Всичко започна с намереното от Живко.

Община Димитровград в началото на 2008г. е обявила обществена поръчка за: “Социализация на обект “Светилището на нимфите и Афродита” в с.Каснаково, общ. Димитровград, чрез изграждане на прилежаща инфраструктура – паркинг, алеи, информационен център, информационни зони и знаци. Електрификация и осветление.”

Но явно поръчката е за фирма изпълнител, а не за проект, защото в “Строителство и градът” попадам на:

“Архитектурната разработка е дело на “Архитектура и наследство” ООД, Пловдив, съобщи Красимир Станков от община Димитровград. Предстои проектът да бъде разгледан на заседание на Общинския експертен съвет по устройство на територията, уточни Станков. …

Минималните изисквания към участниците в обществената поръчка включват доказване на реализиран общ оборот за предходните три години на стойност не по-малко от 1 млн. лв. …” и т.н.

За “Архитектура и наследство”ООД с търсене в google откривам само обява за работа и споменаването им във въпросната статия за светилището на нимфите.

Такааа става още по-инересно- в обявите за работа лицето за контакт е арх.Петкана Бакалова, която е член на ИКОМОС, мениджър е на проекта “Родопската Света гора”, около който има скандал, финансова проверка, жалба от кмета на Асеновград, … името и излезе и покрай проект за Античния театър в Пловдив.

В случаят с нимфите не знам чия е вината- проекта ли не е добър или изпълнението е калпаво, и защо няма авторски контрол, и т.н.

Може би проблемът тръгва още от обществените поръчки. Има ли ги или проектите се дават на “наши” хора без много публичност? И на колко от тях предварително се знаят спечелилите? И как така винаги едни и същи имена са  намесени в обществените проекти?

Още по-ново (05.02.2009)

Този пост го пиша цяла седмица вече.

Благодарение на  kanew се оказа, че има къде да се пусне сигнал за нередности по проекти на ФАР. Пуснах. Да видим дали ще има резултат.

И тъй като ми стана малко съвестно, че насолих архитектката, без да съм виждала проекта. А и за да съм обективна:единственото положително в цялата инфраструктура е архитектурната идея за информационен център, вписан буквално в теренът, с естествен зелен покрив и една единствена фасада.
Е не можеше ли и останалите елементи да са направени с мисъл?

Пътят за Аневското кале (както е познато в Карловско) или Копсис тръгва от края на Сопот, този от към Анево (западния). Ние си оставихме колата още в началото на отбивката, но асфалтов път в не много добро състояние стига до тези поляни в основата на хълма, на който се намира крепостта:

Мястото е добро за пикник, освен дебалата сянка има и чешма.

А гледката компенсира, това че загубихме пътеката още някъде при поляните.

На върхът е доста каменисто, лятото е възможна среща със змия/змии.

Метална ръждясала стълба води до площадка.

А тази не носи информация, но обичам руси треви

И една снимка бонус. Не успях да и намеря място между другите.

Първи ден от ваканцията. Пътуваме към с.Добростан с идея за разходка до Топчика. През цялото време по пътя Живко ми разказва за Беленташ, траките, легенди за района, всичко това от една прясно прочетена книжка.  Под въздействие на разговорът, стигайки отклонението за Беленташ плановете се промениха и завихме на ляво…

Това е училището в с.Добростан (или поне някога е било). Сега дори и лятото децата са все по-малко, защото бабите са прекалено стари да ги гледат.

Заключена врата

Надничам в миналото през квадрати

Един ненужен райбер

Прозорци към знанието

Все още расте нещо тук

Стават затъмнения

Татрадка за работа в клас на Петър Бациев, ученик от VI клас, с.Добростан

Парче земя.

Съюз на Съветските Социалистически Републики

Селото се променя, някога е имало нужда от училище, сега то е лишено от смисъл и душа. Някога тук е бил домът на много хора, а сега са вилите им.

До скоро сградата на училището се продаваше (може би все още). Мисля си, че би било прекрасно да сепревърне в детски лагер.