Рила виси на косъм
Акции Рила пее и рисува
“В събота, 15 март, от 13.00 ч. граждани от Варна, Пазарджик, Пловдив, София, Шумен, Карлово, Казанлък, Стара Загора, Велико Търново и Силистра ще нарисуват своята Рила, такава каквато искат тя да остане – чиста и непокътната. Инициативата е по повод на продължаващото незаконно строителство на подготвителната инфраструктура за големия ски курорт „Супер Паничище” в северната част на Рила над гр. Сапарева баня. Според предварителна информация до дни с хеликоптер започва поставянето на пилони за лифта от хижа Пионерска до хижа Рилски езера. Лифтът навлиза на територията на национален парк „Рила” и се строи без разрешително за концесия….” Целият текст
За Рила
Снощи (8-ми март) попаднах случайно на презентация. “Случайно”, не защото не бих отишла, а защото не знаех, че има. Обадих се на родителите ми, че ще пътуваме към Карлово и баща ми каза:”Хайде да ви водя да се подписваме за Рила”. Оказа се, че има и презентация плюс дискусия за случващото се в Рила- незаконната сеч за писти, строежа на лифтове.
Накратко споменавам с какво впечатление останах от двете момичета водещи срещата (Вера Петканчин, Граждани за Рила и Цвета Христова, коалиция „За да остане природа в България”). Ако искам да приобщавам хората към определена кауза бих избрала точно такива хора- умели презентатори, информирани, заразяващи с ентусиазъм, справиха се както с провокатора от атака, така и с опита за лекция на шантавия професор, и с опитите за изместване на темата, и съм убедена, че и двамата споменати, както и всички присъстващи си тръгнаха доволни от срещата.
Моите лични изводи от срещата са:
-Само от нас, гражданите на България, зависи в каква държава ще живеем, дали ще се спазват законите и дали интересите на единици ще са с приоритет. Това се доказа с протестите за Странджа. Кога станахме член на ЕС, кога започнахме да разчитаме, че все той ще ни оправя. Нас все някой друг трябва да ни оправя. Какво може да се направи от вън? Да наложат глоба на държавата. Да ама тази глоба минстерствата и министрите няма да си я извадят от джобовете, да ги заболи. Тази глоба ще си я платим пак ние- данъкоплатците. И ще си я заслужаваме защото всеки е виновен с бездействието си.
-Срещите са полезни- раждат се интересни идеи, взаимо се заразявате с ентусиазъм и вяра. Смятам да намеря групата в Пловдив и да се включа с каквото мога. За 22 март се предвижда еко фестивал в Баня старинна и почистване. При повече информация ще пиша подробно.
-Не всеки може да бъде водач. Това не означава, че не може да помогне. Най-важното е да те интересува какво се случва, да си информиран, винаги можеш да помогнеш поне с присъствие.
Аз знам какво става над Паничище, защото последния месец и половина 4 от 6 съботи и недели сме в онзи район. Огромни машини са струпани на паркинга над х.Пионерска, има кофраж за основи на лифтова станция, пътя се оправя, в което само за себе си няма лошо, НО и разширява. Всичко това е незаконно. Само за 2,3 седмици се появи нова писта:
Тези дървета бяха живи средата на февруари.
Още миналата година имаше моторни шейни въпреки забраната:
Но тази година бизнесът се е разрастнал, шейните са се размножили, всякакви видове, открити, закрити, по-малки, по-големи, бръмчат навсякъде, засипват те със сняг, оставят миризма на изгорели газове след себе си. А ти си мислиш, че отиваш на планина, на тишина и спокойствие, да дишаш чист въздух и да си пречистваш дробовете, така ли? Ха! “Бегай газим” И ти бягаш.
Не стигат шейните ами постоянно минава и рактрака, който заема целият път (направен от него при многото минавания) и на теб ти остава да се хвърлиш в някоя преспа, за да не те помете.
Основната група клиенти май са скиори и сноубордисти, чакат на групи на паркинга над х.Пионерска за следващия курс на рактрака:
Каки с ботушки на токчета, с развята от вятъра коса (явно ползват wash&go), придобили тен на ледено блокче се люлеят зад снежните мотористи.
На 1-ви и 2-ри март се оказа, че е имало някаква фотографска сбирка. Вървим си по пътя надолу към Пионерска, времето беше приказка, слънце, ясно, снегът проскърцва, а фотографите ги свалят с рактрака.
Докато има клиени за всички тези услуги на Рилските езера няма да е същото . А планината е по-хубава ако се качиш пеша. Въздухът е чист не само защото си се качил над 2000м, а защото няма моторни превозни средства. Бобецът на хижата е по-вкусен ако си се изпотил по баира. И сънят ти е по-сладък и не чуваш похъркванията в общата стая ако си вървял 4,5,6… часа през деня.
Ако си бил на Рилските езера, кажи ми честно можеш ли да си представиш там да има 10 000 човека? Дали ще е същото? И дали тогава ще си струва да си там?
Псува ми се
Така ми се псува…ама не мога. Не съм се научила. И бира ми се пие…ама е още 3 часа слетобяд и съм на работа.
Писна ми разни олигомутри да влизат в стаята ми, за да гледат какво съм направила по техния проект, и да не поздравяват. Не могат да кажат едно “добър ден”, но иначе съм “миличка”. Пфу. Каква “миличка” съм им аз. На 28 години съм, върша им работа която е висококвалифицирана, имам познания и умения, от които зависи видът и качеството на продукта, за който плащат, реагирам адекватно. Обаче дали някой чува какво говоря? Не естествено, те “миличките” трябва да мълчат и да изпълняват. Пък аз съм седнала да се тръшкам за малко уважение, изразяващо се в “добър ден” и “довиждане”. Какво се иска, за да го получиш? Подходящ външен вид? Подходящо поведение с клиентите? Е вярно, че аз се обличам спортно, цветно, не нося грим, прическа. Явно това не е подходящият вид. А кой е тогава? На чалга певица, буйни къдри, вечерен грим, тен тип “малко заспах в солариума”, демек (обичам я тази дума) да имаш вид на “жена”. А кое е подходящото поведение тогава? Явно не е моето, не може просто така да си вършиш работата, с професионално самочувствие и да се опитваш да не ти проличи колко са ти антипатични някои типове с тяхното неомутренско поведение. Неее. Трябва да си маааазен, да се смееш изкуствено на всяка тяхна глупост, да заемеш мястото, на което те поставят с поведението си. Докато им се предлага такова отношение на този тип “клиенти”, тези “клиенти” никога няма да разберат, че не ти зависиш от тяхната милост, а те ще получат качеството, което заслужават. И когато идват и си плащат за професионално и качествено обслужване, ще се научат да не се държат като в кръчмата на село, защото аз не съм барманката Пена и обръщението “миличка” не ме кара да се изчервявам с гордост.
А дали това ще се случи или аз ще си умра като работник-мечтател времето ще покаже.
Щип…ки
Едно странно, забравено място, смешна цена, гореща минерална вода, вана, тишина
Стиг-нах-ме ги лондончаните
Баси кефа. Пловдив се превръща в Лондон 
Пътувах в двуетажен автобус на градски транспорт! Е в Лондон вече ги няма, но в Пловдив…ех в Пловдив…
Чакам си аз на спирката, мръзна, вали ме и гледам завива един двуетажен, и си казвам-е напразни надежди, не е от градския транспорт. Но какво да видя като наближава (нали съм недоскив)-29. Качих се. Качих се на вторият етаж.
Чувствах се като въодушевен турист в собствения си град. С ейй такива очи и възбуда на лицето. Жалко само, че стъклата бяха запотени. Ама аз се преместих няколко пъти в търсене на добро място и забърсвах стъклото с ръка. Еуфорията ми лееко пострада от удрянето на глава при слизане.
Късно се сетих, че имам камера на телефона. Ама така е като не използвам технологиите, които купувам.
Подсъзнателно и не съвсем
Всеки човек си има думи или действия, които отключват винаги точно определен спомен. Със сигурност психолозите си имат име за това
Аз обаче си имам някои насадени “правила”, които изникват винаги, когато се занимавам с действията, за които се отнасят и които на пръв поглед са ужасно глупави в стил “дъската ми хлопа”.
Не знам дали някой е обърнал някакво внимание на една от приказките на братя Грим, обаче аз винаги се сещам за нея когато режа кашкавал. Приказката е следната, разказана накратко- един принц искал да се ожени и не можел да си избере коя от трите принцеси на съседно кралство да вземе за жена, защото и трите му харесвали, (и не, отговорът не е- тази с най-големи гърди), като добро момче се посъветвал с майка си естествено, и тя мъдра жена му дала съвет- да ги покани и трите на вечеря и да им сервира кашкавал, да наблюдава коя какво прави и да и докладва, минала вечерята-тест и принцът разказал на майка си- първата направо премина към ядене на кашкавала, втората го обели, но грубо, махна големи парчета кашкавал, а третата обели кората финно, и така оженил се принцът за третата и три дни яли пили и се веселили.
Тук остава неясно как така принцеси се канят на вечеря само на кашкавал и не си тръгват нацупени по принцесешки, и защо по дяволите аз съм се впечатлила толкова. А може би мозъчето на малката Ани е казало- “я важен съвет как да се оженим за принц. Да се запомни!” И сега като режа кашкавал винаги съм подготвена в случай, че някой принц ме наблюдава.
Белязали са ме и думите на баба ми кое на пръв поглед определя чистата домакиня ама това е друга приказка.
Дръж се Лондон, идвам!
Отивам в Лондон. Началото на май. По време на многото почивни дни. В петък си купихме билетите. От Easyjet. 120 евро. Двупосочните билети заедно с летищни такси бяха под 100 евро, но платихме и някакви такси за багаж. Да го имате в предвид ако ползвате easyjet. Без такса е ръчният багаж, а за всяка чанта, която ще се чекира се плаща около 7 евро за посока. Освен това трябва да се внимава и да се чете всичко, защото може да се окажете с платена застраховка, транспорт от летището и куп други „благинки”, които ще ви натоварят сметката.
Още е далече пътуването, но много се вълнувам.
Поне от година и половина му се каним на Лондона. И така вече правя планове какво искам да видя. Тейт, Тейт и пак Тейт. Милениум бридж. Бритиш мюзеум. Хайд Парк. Трафалгар Скуеър. Ковънт Гардън. Бъкингамския дворец … мога да изброявам още много. Ще имам доста време- 6 пълни дена, и мога да разгледам много места, да се разходя по много улици, да поседя в парковете с книжка и т.н.
Та молбата ми е ако някой е бил в Лондон и си има някакво любимо местенце, нещо, което го е впечатлило и смята, че заслужава да бъде видяно, а не е включено в основните забележителности, в разните туристически пътеводители- да каже.
мрън мрън мрън
Не мога да повярвам, че в момента седя в зала и пиша. ДА. В интернет зала. Натискам клавиши на мазна клавиатура пипана от кой знае какви пъпчиви миризливи пубери. Избрах си най-чистия стол, включих компа и разбрах че гледайки чистотата съм пропуснала да погледна монитора. Надраскан е! И се размазва на всеки … 3,4 секунди. ААААА
Как стигнах до тук ли?
Нямам интернет вкъщи. Не само нямам в момента, а и няма да имам в следващите 2,3 седмици. Аха СЕДМИЦИ. Това ми го обясни най-спокойно една леля в офиса на net grup. А да забравих да спомена- в Пловдив съм. И тук няма свестен интернет доставчик. Похвалиха ни този. Но докато чаках да се запиша (да си дам адреса) за включване минаха 3-ма човека, които се оплакваха че нямат интернет. Отговорът- лоши атмосферни условия, момчетата работят. Това е и причината поради която ще чакам 2 седмици минимум, за да стигнат и до моят дом.
Ако някой знае добър доставчик МОЛЯ да каже. Има време. Още нищо не съм плащала.
Обаче сега седя в зала, до мен има хлапе на не повече от 8 години и пиша на латиница в абв-то, където после ще преведа на кирилица, защото незнам от къде да си включа кирилицата. Така че ако имам грешки извинете!
Казвам се Анета и съм зависима от мрежата…
